Назад във времето: Таен внос на комбинезони и химически моливи - хит на митница Кулата до 1964-а

Може ли да функционира гранична митница с един щатен служител? Може, ако е по времето на социализма в България, сочат документите в Държавния архив в Благоевград.

Точно с един щатен служител започва да работи митница Кулата, открита със заповед на министъра на търговията на 10 септември 1957 г. и просъществувала половин век до 2007 г. - когато България влиза в ЕС и граничните митници са закрити, пише 24 часа онлайн. При откриването на пункта единственият митничар е бил Михаил Петров, познат като бай Михал, командирован от Софийската митница. По-късно негов колега става стоковедът Георги Дюлгеров от близкото с. Кулата, издигнал се бързо до началник със заплата от 100 лв. Подчиненият му инспектор е взимал 82 лв. на месец.

До 1964 г. на граничния пункт с Гърция работят двамата. При полеви условия, защото на пункта няма сграда. Едва ли е имало нужда от повече хора, защото справките показват, че през 1959 г. през ГКПП-то са влезли и излезли общо 540 автомобила и близо 900 пътници.

Вносът за година на стоки в България е бил около 500 тона, основно цитрусови плодове и прясна риба от Гърция. Тогава двамата митничари са образували и първите контрабандни дела.

Голям хит в онези години са били химическите моливи, камъчета за запалки и запалки, както и комбинезоните. Дамското бельо, произведено на Запад, с дантели и изрязано деколте е било смятано за изключителен лукс сред нашите дами и те са давали мило и драго да се докарат с него пред мъжете си.

Българското производство е било еднотипно, скучно като дизайн и в него нямало нищо секси, заради това на черно комбинезоните се харчели много. Това провокирало и чужденците, които влизат у нас, да тъпчат бельото в тайници на колите си.

Гръцки гражданин е бил един от първите контрабандисти, заловен при опит за таен внос на 200 австрийски запалки, 6000 камъчета, стотици стрелки и пружинки за ръчни часовници, скрити в лека кола.

Наказанието е било да се платят дължимите мита в няколкократен размер и стоката да се конфискува.

През 1964 г. на митницата вече има назначен още един инспектор и са разкрити 11 случая на контрабанда. Година по-късно е открита жп линията за Солун и Атина и тогава работата става натоварена.

Заради това щатовете за митничари вече са станали 11. В годишните доклади се посочва, че митничарите на свои разноски са се записали на курсове по немски и гръцки език. След пускането на влака за Гърция през 1965 г. трафикът вече става натоварен. За годината се отчитат общо влезли и излезли 70 хил. пътници и 17 хил. превозни средства.

90 контрабандни дела са образувани през 1966 г., като се отчита, че голяма част от нарушителите са югославси граждани. В техните багажи се откриват десетки жарсени комбинезони и найлонови ризи, които по това време са били хит на българския черен пазар.

Чорапи, пазарски мрежи, запалки и химикалки са сред другите търсени в страната ни вносни стоки, заради което и нелегалният им внос е бил най-голям. Голямата награда за 1966 г. - транзистор, получил митничар, открил скрит пътник в багажника на кола на немец от ГФР, която напускала страната.

“Гръцкият служител в международната поща Тома Павлов беше много неспокоен и облян в пот при проверката на вагона с пощенски пратки. Това ме накара да направя пълна проверка.

В чувал без пломба, идващ от СССР, открих два кожуха на стойност 400 лв.”, пише в рапорта си наш митничар. Оказало се, че гръцкият служител прави такова нарушение за втори път. Оправдал се, че пътници в едно от купетата му дали кожусите да ги скрие.

През 70-те години вносните дънки изместват контрабандата на комбинезони. Трафикират ги основно гърци, влизащи у нас. Секссписанията също са били сред тайно внасяните стоки. Десетки лъскави четива със снимки на красавици е внесъл италианецът Мишел Бари.

Те били открити под настилките на леката му кола, като се смята, че това е едно от големите количества заловена забранена за внос у нас порнолитература.

Няколко случая на внос на религиозна литература са отбелязани като “гвоздеи” в работата на граничния пункт. През 1980 г. финландец, идващ от Гърция, опитал да влезе у нас с опела си. МВР обаче имало данни, че човекът е “опасен”. Колата му била изтърбушена и в кухини под тапицерията били открити книги на религиозна секта. Най-сериозният удар бил през 1982 г.

Тогава на влизане е проверен микробус с трима американци. Те превозвали 500 библии,

Новия завет и други забранени тогава за внос у нас религиозни книги. Операцията по задържането им се е ръководела лично от началника на областното управление на МВР ген. Арабаджиев. Бусът е бил конфискуван, а тримата чужденци са пуснати да се приберат на автостоп обратно.

Големи количества недекларирани стоки са били внасяни в страната ни освен от чужденци, и от българи, работили в странство. На прибиране те пълнели куфари с лъскави дреболии, каквито у нас по онова време трудно се намирали.

Мушами за кухненски маси, метални верижки за часовници, четирицветни химикалки, ароматни сапуни са били укривани от митническите власти. Дребната контрабанда е вървяла до началото на демокрацията, когато е изместена от сериозните престъпления, свързани с горива, алкохол, цигари и наркотици, показват митническите документи от Кулата, пазени в Държавния архив.