Навърша ли 18 г., се връщам обратно

Най-възрастните ученици в кюстендилското Второ основно училище "Даскал Димитри" - 16-годишният Васил, 12-г. му брат Милчо и 11-г. сестра Деси, са част от групата български и румънски роми, експулсирани от Франция. Васил разказа следните подробности за случая:

Не ни изгониха, сами си тръгнахме, даже ни дадоха пари, ей така, да си имаме. Родителите получиха от френското правителство по 300 евро, а ние, децата, по 100 евро. Преди две години родителите ни Любомир и Марийка заминаха при баба ми във Франция. Не на гурбет, а уж за малко, на гости, тъй като баба беше младоженка, омъжи се там за косовар емигрант. Мъжът й се премести в страната на любовта по време на войната в Косово.

Той не е французин, а като нас циганин, но живее от години във Франция, има и поданство.

Събрахме се при баба цялото семейство, с нас тръгна и чичо ми, който още е там. Отпътувахме месец преди да завърши учебната година и заради това нито аз, нито брат ми Милчо и сестра ми Деси си взеха свидетелствата. Във Франция бяхме записани във френско училище в гр. Кастрас, намиращ се във Северна Франция.

Отначало ни беше трудно с езика, тъй като не знаехме нито дума на френски, но за няколко месеца се научихме не само да говорим, но и да пишем и четем. Там учех в четвърти клас, който се равнява на нашия осми, тъй като системата им е с обратно броене. В клас имаше 35 деца, повечето на емигранти " китайци, европейци, азиатци.

Всякакви имаше, но с изненада установих, че положението във френските училища е много по-различно от България. Там на децата не им дават джобни пари за закуска. Всички се храним в училищния стол на обяд, като храната е еднаква за всички. По време на голямото междучасие и френските ученици закусват, но не банички и кифли като тук, а най-често плодове и мляко или натурални сокове, които се вземат също от училищния стол.

Всичко това струва 3-4 евро седмично, като парите се плащат от родителите в края на седмицата. Учебните занятия във Франция започват в 7 часа сутринта и приключват около 16 часа следобед. Има час почивка от 12-13 часа, през другото време сме в класните стаи.

Там е много хубаво, с нетърпение чакам да навърша 18 години и пак да отида във Франция. Няма да остана там за постоянно, но ще ходя всяка година за по няколко месеца, заключи разказа си Васил.

Проблемите на семейството започнали след връщането в България. На трите деца не им признали годината, която учили в чужбина, и се наложило 16-годишният Васко вместо в девети клас да се запише в седми, Деси вместо в пети е третокласничка, а брат му Милчо вместо в шести е записан в четвърти клас.

За да не забрави това, което научил във Франция, още с връщането си в циганския кв. "Изток" на Кюстендил, Васко събрал група от напредничави хлапета от махалата и основал брейк формация, на която е преподавател. За да има къде да тренират бъдещите брейкъри, намерили подкрепата на председателя на читалище "Васил Левски" в махалата Сашо Кръстев, който им осигурява зала, музика и следи да няма караници, спорове и външни хора, които да пречат на репетиращите.