На прага на Шенген. Как ще се промени граничният контрол?

На 1 януари 2025 г. България заедно с Румъния ще стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Така българските граждани най-сетне ще могат да пътуват без гранични проверки.

Досега и двете страни бяха в т.нар. "въздушен Шенген", т.е. контрол не се прилагаше само по летищата и пристанищата, предаде mediapool.bg.

Постигането на пълноправно членство в Шенген се оказа дълъг и труден и процес. По-паметливите вероятно ще си спомнят, че още преди 14 години тогавашният премиер Бойко Борисов заяви:

"За приемането на България в Шенген е необходимо само да измажем една сграда".

Тогава той даде месец срок за измазването, но както реалността показа, мина доста повече време. Днес не се говори за ремонт на сгради, а за ремонт на пътни платна. Или по-точно за разширяването им. През последните дни на пункта "Кулата" тече усилен ремонт – пътят към Гърция се разширява с още една лента. Дейностите трябва да приключат до края на годината. т.е. след няколко дни.

На плаж без проверки

Именно на гръцката граница трябва да се усети непосредственият ефект от членството на България в Шенген. Там контролът трябва да отпадне на 1 януари, а ефектът ще е още по-силен през лятото, когато стотици хиляди българи тръгват към гръцките плажове.

Това, че на границата няма да има полиция обаче не означава, че изобщо няма да има контрол. От МВР вече зявиха, че екипите ще се изтеглят във вътрешността на страната. Т.е. гранична полиция ще продължи да работи, но контролът няма да е масов както сега. От МВР твърдят, че ще проверяват на база „анализ на риска“ и ще засилят оперативната работа. Иначе казано ще се разчита повече на предварително събрана информация, за да се проверява определен човек или автомобил.

Инфраструктурата по границата, т.е. пунктове, сгради, техника и т.н. ще бъдат запазени. От гледна точка на полицията контролът и предотвратяване на престъпления като трафик на наркотици, нелегална миграция и др. всъщност стават по-трудни, защото вече няма как да спреш за проверка всеки.

През Дунав – с проверки

Въпреки че и България, и Румъния вече ще бъдат пълноправни членове на Шенген проверки по пунктовете по Дунав ще бъдат запазени за шест месеца. Това е част от споразумението, което бе подписано с Австрия и Унгария в края на ноември в Будапеща.
Обяснение в детайли за това решение към момента няма. Преди няколко седмици вътрешният министър Атанас Илков заяви само, че ще се наблюдава "средата за сигурност за евентуално измеменени в нея".

Така по-трудното преминаване на румънската граница се очертава да остане за поне още половин година. И в момента обаче там има немалко препятствия – мостът на Дунав при Русе се ремонтира основно и е затворен наполовина. Пунктът при Видин работи на пълен капацитет, но пък има друг проблем – отклоняването на камиони към частния паркинг. От тази практика се оплакваха превозвачи, а държавата дълго време се правеше, че няма проблем. След като скандалът набра скорост обаче институциите замазаха положението като просто бе премахната една от секциите на светофара, който отклоняваше всички тирове към паркинга.

Най-важната граница

С приемането на България в Шенген във външна граница за цялото пространство се превръща тази с Турция. Което означава, че това ще бъде вероятно най-важната граница за целия Европейски съюз.

Охраната по българо-турската граница е проблем още от 2013 г., когато започнаха бежанските вълни от Сирия. След това сирийските мигранти бяха заместени от афганистанци и иракчани. България похарчи стотици милиони за изграждане на гранична ограда, но в ефективността на това съоръжение има сериозни съмнения. За оградата отдавна не се говори. Основната причина, че тя бе обявена за обект от националната сигурност преди няколко години. От тогава почти няма публична информация за състоянието ѝ като са забранени снимането и посещенията в района, освен ако няма специално разрешение.

Очаква се от началото на следващата година се очаква охраната там да бъде засилена. По правило през зимата опитите за нелегално преминаване са по-малко заради студеното време. През останалото време на годината обаче мигрантският натиск е налице. Т.е. въпреки че в момента МВР отчита около 70% по-малко нелегални мигранти, тази стойност вероятно ще се промени през пролетта и лятото.

Според подписаното в Будапеща споразумение у нас ще пристигнат полицейски служители от Румъния, Австрия и Унгария, за да помагат. Какви точно ще са функциите им засега не е ясно. На турската граница от години има и служители на Европол.

Очаква се натам да бъдат насочени и още служители на граничната полиция. През пролетта щатната численост на тази служба бе увеличена с над 1200 бройки. Според информация на Mediapool около 400 души вече са били назначени и са преминали обучение. Освен това бяха купени и нови високопроходими автомобили именно за охраната на зелена граница.

Какво ще правят граничарите?

Плановете на МВР са служителите, които до момента са се занимавали с контрола по гръцката граница, да бъдат преназначени на други длъжности. Най-вероятно част от тях ще се занимават оперативна и издирвателна дейност.

Освен това се говори и за изграждане на т.нар. контактни центрове, чрез които ще се обменя информация с гръцките и румънски служби. Тези звена ще имат нужда от персонал и вероятно част от хората от пунктовете ще бъдат преназначени там.