На кой когато му падне, сече общинската гора край язовир “Кластец”, докато кметове се карат

Евтим Николов, който спечели изборите за кмет на петричкото село Габрене, но те бяха касирани, и управникът на Ключ Христо Марков се скараха вчера за незаконна сеч в общинската вододайна зона на язовира “Кластец”, намиращ се на 50-ина метра от границата с Македония, близо до ГКПП - Златарево. Ето какво разказа Евтим Николов:

В петък и събота кметът на село Ключ, който след касирането на изборите управлява и Габрене, пусна своя личен приятел Георги Христов от Габрене да бере дърва край язовира, захранващ 800 декара обработваеми земи и сечта е забранена. Има и заповед на кмета на общината Вельо Илиев, с която се забранява добиването на дърва в такива зони. В петък и събота обаче били изсечени около 30 елши и млади орехови дървета непосредствено до дигата на язовира.

Два микробуса с добитите дърва заминали за Петрич, а един трактор с ремарке, пълно с дърва, остана в двора на Георги Христов в Габрене. Обадих се на кмета Вельо Илиев и на Христо Марков, сигнализирах за сечта и поисках отрязаните дърва да бъдат дадени на детската градина. Г-н Марков обаче ми каза: “Ти си господин Никой”. Затова още в понеделник ще сигнализирам областния управител Костадин Хаджигаев и екоминистър Нона Караджова за нарушението. Искам те да изпратят комисия, която да провери защо се секат дърва във вододайна зона. Настоявам кметът Вельо Илиев да отзове Христо Марков от управлението на Габрене, защото върши своеволия, дава разрешителни за сеч на свои хора, заключи Евтим Николов.

Георги Христов ми представи декларация за собственост върху мястото, на което искаше да сече. Той не е извършвал нищо незаконно, а санитарна сеч за почистване на дигата, което се позволява от закона, контрира Марков.

Евтим Николов го атакува отново: Георги Христов е показал декларация за влизане в ТКЗС. Тя не е документ за собственост. Документ за собственост е скица на имота, а той няма такава. Г. Христов няма имот до дигата на язовира, обезщетен е на друго място, обясни Николов.

Междувременно вчера, непосредствено преди скандала между Николов и Марков, на 30-ина метра от язовира служители на подвижна горска стража установиха незаконна сеч в общинско място, в съседство със сечта от петък и събота, присъствал и кметът на Ключ Христо Марков. Георги Харизанов от Габрене подал сигнал на телефон 112 за сечта. На мястото били заварени да секат кандидатът за кмет на Габрене от миналите местни избори Владимир Георгиев и брат му Никола.

Ние работим в място, собственост на баща ни, с разрешение на кмета Христо Марков. Георги Харизанов има в съседство нива, за която твърди, че е негова, но е на македонеца от Старо Конаре Спас Пецев. Завчера самият Георги Харизанов и негови близки сечаха дърва на същото място, на което сега сме ние. Днес обаче той подава сигнал срещу нас, заявиха братя Георгиеви, които вече бяха набрали около 3 кубика дърва.

Ако има наказание, нека накажат и нас, и Георги Харизанов, нека законът бъде еднакъв за всички. Признавам, че сме извършили грешка, каза Никола Георгиев.

При проверката обаче се оказа, че мястото не е на Георгиеви, а на общината.

Вие вършите своеволия, аз съм ви дал разрешение за сеч по скица във ваш имот, който е на 68 метра от тук. Обаче сте решили да сечете тук, в общински имот, за което не съм разрешавал. Спирайте сечта. Отрязаните дърва ще бъдат откарани на детската градина, аз спрях Харизанов, който сечеше в същия имот. Разрешението му бе дал Евтим Николов, заяви Христо Марков.

Тъй като мястото е общинско, подвижната горска охрана се оказа, че не може да санкционира за незаконен добив на дърва. Сечта в имота е в юрисдикцията на отдел “Екология” на кметство Петрич. Затова санкциите трябва да бъдат определени от кмета В. Илиев, решиха служителите на горската охрана.

Аз действително преди два месеца дадох разрешение на Георги Харизанов, но не за сеч, а за събиране на паднали от снега вършини, каза в заключение Евтим Николов.

Христо Марков не му остана длъжен и го обвини, че той е дал разрешение не за събиране, а за сеч на дърва на това място на Георги Харизанов.