Млад учен обяви нови документи за националното обединение на България (1940-1944 г.)

"Някои аспекти на британската дипломация по Македонския въпрос в началото на Втората световна война" бе една от любопитните теми, с която Илко Дренков, докторант в Катедрата по история на Правно-историческия факултет при ЮЗУ "Неофит Рилски", предизвика интерес сред участниците в дискусиите на научната конференция в Благоевград на тема "Националното обединение на България (1940-1944 г.). Домакин на форума бе Регионалният исторически музей в областния център.

В изложението си младият учен цитира документ от 11 април 1939, засекретен до 1990 г., в който британският посланик в София Рендъл докладва за опасността, която назрява от евентуални интриги на Италия в Македония, след като вече е окупирала Албания. Той пише: "Всеизвестно е вече, че италианците са финансирали в миналото Македонската революционна организация.

Доколкото не виждат заплаха от Югославия, може би няма да повдигнат македонската агитация. Но ако намерят югославското отношение незадоволително, те почти със сигурност ще използват това оръжие и последствията за България могат да бъдат сериозни, въпреки че българското правителство успя да потуши македонската пропаганда в последните четири години... Семена обаче още има и народните чувства могат да се подбудят..."

Дренков цитира и първия заместник-секретар на Форин офис (1938-1946) Алексанъдр Кадоган, който изказва недоволство от забавянето на преговорите между Турция и Югославия за сключване на общ договор. Така пактът от 25 март 1941 г., който присъединява Югославия към оста Рим-Берлин-Токио, трае само няколко часа: с финанси от Великобритания и с помощта на САЩ генерал Симович извършва преврат и хвърля Югославия на другия полюс.

Вследствие на което на 6 април 1941 г. Германия нахлува в Югославия и само за 10 дни страната капитулира, а България като съюзник получава Македония и Беломорска Тракия и така успява да изпълни своя идеал за обединение на българските земи.