„Мантия на смъртта” провокира БОЖИК 2011

Поръчка на „Мантия на смъртта” за шестокласник от Сандански в модно ателие, по случай „Хелоуийн” разтърсва като факт и без това чувствителното на тема традиции семейство Каменарови.

Двамата решават, че тазгодишния БОЖИК ще бъде поредния зов към санданчани, мелничани и спатовлии да обърнат повече внимание на собствената си Вяра и традиции, и да не робуват буквално на постмодерното чуждопоклонство.

Елена Каменарова, част от екипа, и един от създателите на „Леб и вино”, мениджър на събитието разказа:

„Когато влязох при Вили (модното ателие) и видях на манекена да виси някакво черно „расо” помислих, че някой от познатите ни свещеници е решил да си ушие ново облекло. Но при по-внимателен поглед установих, че всъщност това е вид мантия, от по-фин плат. На шега попитах-дали вече ателието не изпълнява поръчки и на монахини.

А самият отговор на дизайнерката ме накара да настръхна.

Поръчката е от майката на шестокласник от Сандански, който възнамеряваше да се дегизира като „Смъртта” на „Хелоуийн”...а само преди ден вече беше ушита и „рокля на вещица”...”

Тази година в гр. Сандански беше популярно честването на този ритуал по западен модел, с дълбоки съмнения за наличието на православен корен.

През 2010 година БОЖИК беше отпразнуван в гр. Мелник, с. Спатово, с. Лозеница, гр. Сандански с поредица от събития-фолклорни дефилета, както и събития от типа на Съборите, празник на виното, и гостуване при домакини.

На местно ниво празниците са най-общо свързани с църковния живот и профанизирането им води до безцелно събиране, както и търсене на допълнителни елементи на забавление, а не на смисъл.

БОЖИК 2011
Организатори: „Леб и вино”
Съорганизатори:
- Църква „Св. Георги”
- НЧ „Георги Попиванов 1957”, с. Спатово
- Земеделска Професионална Гимназия „Кл. Тимирязев”, гр. Сандански

Нашите деца „празнуват” меко казано „езически” и натрапени ритуали, маскирайки се на невинна възраст като „смъртта”. Някой би казал-какво толкова-карнавал?

Не, това не е просто карнавал, това е тиха, но дълбока опасност.

Отдавна на Трифоновден се разменят „валентинки” по западняшки, а „панаГира”* (храмов празник в някое населено място, който се чества с богослужения и народно веселие, събор) е само „панаир”* (изложение на стоки, в комбинация с развлекателни елементи).

В нашето съзнание постепенно и в дълбочина се заменят истинските празници, свързани коренно с православието, заменят се хилядолетни ценности с модерното западно виждане, което по никакъв начин не е издържало изпитанието на времето. Забравят се и се осмиват родните традиции, а се превъзнася консумирането на полуфабрикувани лъскави ритуали под формата на игра...

Така както си играят на смъртта в 6 клас, бродейки с черна мантия и коса, на 16 вярват и „общуват” вече с духове, и са податливи на всяка секта, на 26 търсят отделяне от света и живота в мистически ритуали, на 36 са част от затворени общества със собствени закони и неясни цели, на 46 забелязват разминаването между света и себе си, на 56 разбират защо е така-но връщането назад е трудно, на 66 са възрастни аутсайдери, за които общество, личност и традиция не значат нищо, а всички са виновни за техния живот...

Нашите прадеди на 10-12 годишна възраст са знаели символа на Вярата и Отче наш със сигурност, на 26 са били вече православни отговорни родители, възпитаващи децата си в ценностите на своя род...на 66 знаят защо са живели, какво оставят и къде отиват.

Ето тази голяма дистанция е необходимо да бъде скъсена. Не е въпросът в това да бъде отделен човека от реалния живот, или фанатичното отречена съвременността.

Запазването на собствения светоглед и начин на мислене, адаптирането към всеки период от човешката история без да се накърнят вижданията и традицията-това е Нашия свят-на нас, на Вас, на всеки, роден тук, най-общо казано на Балканите.

Целта на БОЖИК 2011 е да бъде изградено уважение, или по-скоро да бъде възвърнато, към нашето „СОБСТВЕНО”. Това, което ни е оставено като наследство, това, което ни принадлежи наистина, което е изпробвано, работещо, неизтъркано, ценно.

Подменянето на ценностната система на един човек е равнозначно на духовна смърт, и е много по-трайно изтребване на поколения наред, губещи смисъла си на живот, и подтискащи се едно друго.

Нуждата от празник, от ценност, от цел и живот е естествена за всяко живо същество, а предшестващите го поколения, съумели да установят правилата, спестяват време, и съкращават пътя на „проба-грешка”.

Това е „опит”. Ако този опит бъде заменен без да знаем с невалиден-житейската катастрофа на този, който използва фалшивото „ръководство за използване” е сигурна.

Събития, подобни на БОЖИК могат да връщат на малки порции идеята за принадлежност към дадена култура, и да подкрепят доверието в нея. А доверието в традицията е доверие в предците,

уважението към натрупания опит е свидетелство за желанието да го използваме.

Нашето моментно съществуване е само част от историческия път, и не представлява „изключение” от общия път на човечеството, следователно и не би трябвало да отхвърляме натрупания опит, а да го коригираме, пренасочваме и допълваме.

„БОЖИК” е само един сигнал-светлинен, който показва посоката, и желанието да се привлече вниманието към това, което ни е заложено като култура и стил на мислене.

Какво е БОЖИК 2011?
Един от най-големите Господски Празници е Боговъплъщението-Рождество Христово-БОЖИК.

В миналото народните веселия са продължавали 3 дни-с песен, танц, общуване, споделяне на трапезата, чествайки голямото събитие, изразявайки радостта си.

Възстановявайки подобен Празник, важен като идея и значение за обществото и Църквата, всеки, който е приел да бъде участник има шанс да почувства отблизо емоцията, което реално са изразявали по същия начин външно и предците му.

Обличайки носия, или хващайки се на мегданите на хоровода, казвайки си наздраве на общата трапеза на „Празник на виното”, изпявайки празничния „тропар”, въобще ставайки съпричастен чрез действие, а не пасивно зрителствайки-чрез извършването на тези външни „показатели” на настроението и радостта ние имаме шанс да вникнем в дълбочина в изживяването и в преживяването на радостта от Божика.

За да се доближим до нашата основна цел-разбиране и уважение, доверие в опита и културата на предците ни-ние трябва да я преживеем първоначално пълноценно, да се опитаме да вникнем в нея, в смисъла на това да се веселиш по случай Рождеството на Спасителя. Това, което са правили нашите предци.

Привличайки младото поколение като участници в подобен празник, отвличайки ги, и отдалечавайки ги от изкуственото веселие по пижами, маски на „Смъртта”, или костюми на вещери и празнувайки незнаен за нашите земи ритуал, те стават съпричастни към нещо друго, близко им по душа вътрешно, но облечени в носия (възпитава на естетика и уважение към ръчния труд), празнувайки Рождество.

Участието в традицията-пряко и действено, оставя следа в съзнанието на всеки, особено на младите.

Срещата със съидейници, със сходни традиции, пък внушава едно различно усещане за глобалност, но със смисъл, без съвременното обезличаване.

Участват Клуб „Леб и вино” от Земеделска Професионална Гимназия „Кл. Тимирязев”, гр. Сандански и Клуб за любители „Леб и вино”, Формация „Леб и вино” и гостуващата зурнаджийска група от с. Кавракирово, както и местни почитатели на народното творчество.

ПРОГРАМА:
26 декември 2011

- гр. Сандански-Църква Св. Георги
07:30 Утреня и Литургия
10:30 Водосвет. Начало на народното веселие.
С участието на Клубове „Леб и вино” и зурнаджийска група от с. Кавракирово

- с. Спатово-на площада
12:30 Водосвет. Празник на виното и народно веселие

- гр. Мелник-на площада
14:30 Водосвет. Празник на виното и народно веселие

- с. Лозеница-на площада
15:30 Народно веселие