Лекарите оставиха жена ми 3 дни да се мъчи у дома, почерня като мъртвец...

Жена ми Ася Йорданова щеше да умре вкъщи заради безхаберието на благоевградските лекари, три дни бе с бъбречни кризи, не можеше да уринира, нито да поема храна или вода, а от Спешно отделение и нефрологът д-р Янева на два пъти се опитват да ни убеждават, че в Благоевград урологично отделение няма и няма къде да настанят 37-годишната ми съпруга, за да я лекуват. Това заяви пред “Струма” Иван Йорданов, който заедно с жена си и 10-годишната им дъщеричка живеят в бл. 25 Б, ет. 3 в благоевградския квартал “Ален мак”. Ето какво разказа Ив. Йорданов:

В петък, 19.II., жена ми се оплака от адски болки в бъбреците, тя е епилептик, а от около 2 години страда и от камъни в бъбреците. Сутринта успя да изхвърли един камък, но болките не утихнаха и към 19.30 ч. извиках една съседка медсестра да й бие успокоително. За съжаление ефектът не бе голям и малко след 3 часа през нощта звъннах в Спешен център. Линейката дойде след около 1 час, докторът й направи още една инжекция с болкоуспокояващо и обясни, че на този етап друго не може да направи. На следващия ден в 10 ч. бяхме в Спешно отделение. Два часа и половина никой не ни обърна внимание, като ни обясниха, че нямало доктори, но чакат да дойде лекар да прегледа на видеозон пациентите. Освен жена ми с подобни бъбречни проблеми чакаха още един мъж и една жена. Направиха им снимки, а след още 1 час дойде нефрологът д-р Янева и ни каза, че в Благоевград вече нямало отделение по нефрология и затова трябва да изберем между болници в Петрич и София, ако искаме да настаним близките ни в болница. На съпругата ми и на другата жена им включиха банки, изписа им антибиотици и други лекарства и им назначиха домашно лечение, а мъжът отпътува за болницата в Петрич. Като се прибрахме у дома, жена ми не можеше нито да поема вода, нито храна, не можеше и да уринира, само повръщаше и започна да вдига температура, която непрекъснато се покачваше и стигна до 39,6 градуса през нощта.

Завчера положението започна да става още по-зле, Ася не можеше да става от леглото, а кожата й започна да посивява като на мъртвец. Към 15 часа звънях в Спешен център, половин час по-късно отново звънях, защото не идваха, а аз вече бях в паника. Казаха ми да търся личния лекар д-р Бекярова. Оказа се, че тя е извън града, и ме насочи към заместничката си д-р Дукова. Тя обеща, че в 17,30 ч. ще е в кабинета си, но междувременно, слава Богу, преди 16 часа дойде линейката. С помощта на комшиите едва свалихме жена ми на I етаж, тя не можеше нито да се движи, нито да стои на краката си. Отказаха да я свалят с носилка, защото тя не могла да мине на завоите на стълбището. Докторът с каквото можа, човекът, помагаше, в Спешно отделение й сложиха абокат и взеха кръв за изследване, пратиха ме да я отнеса на III етаж в лаборатория и докараха жена ми с линейката пред урологично отделение на болницата. Няколко лекари спориха първо отвън, после и вътре 15-ина минути къде да я настанят, какво да я правят и по каква клинична пътека да я приемат. Накрая я вкараха в реанимация и ме изгониха да си ходя.

Днес /б.р. вчера/ сутринта ми казаха, че е изхвърлила урина и е по-добре, но не ме пуснаха да я видя. Жена ми е здравно осигурена, инвалид е, заради припадъците не може да работи. Преди около 2 години, когато майка й Милка Миладинова почина, след като при магазин МЕТРО я блъсна кола, Ася за 3 часа получи 165 пристъпа. Получава 170 лв. инвалидна пенсия плюс 35 лв. детски. При предишните бъбречни кризи я водех в софийски клиники да разбият камъните, но сега от 4 месеца и аз съм без работа, изцяло на нейната пенсия сме и на заеми, няма откъде да намеря пари да платя между 800 и 1400 лв., колкото излизат медицинските процедури. Чух, че в “Пирогов” разбиват камъни в бъбреците по клинична пътека и съм помолил близки да проверят на място дали е истина.

Работех в “Стил строй” - фирма за дограма, но не ни плащаха заплати заради кризата, имам да взимам около 3000 лв. и се надявам кризата да премине по-скоро, та да се разплатят. Не се боя от работа - всичко мога, всеки ден обикалям да търся, но моментът е лош - никъде няма работа. Най-лошото е, че макар и да си изряден гражданин, като опреш до медицински услуги, се пазарят за парите ти като на тържище, прехвърлят те като топка, лекарят само ти изписва лекарства и гледа да се отърве от теб, без да го е еня какво ще се случи като затвориш вратата на кабинета зад гърба си.