„Леб и вино” за втори с път с награда от Фестивалът на Фестивалите в Р. Македония

Надсвирването само на изворни инструменти е създадено преди 36 години от селския гайдар Петър Атанасов от село Долнени, след като печели приза „Златната гайда” и признанието Гайдар на Планетата измежду 1800 претенденти, на световно надсвирване в Италия през 1968 година.

Директор на Фестивал „Пеце Атанасовски” в Долнени сега е музикалния журналист за Радио Тв Скопие-Весна Вучич, дъщеря на гайдаря и майка на известния поппевец от съседната ни Република-Мартин Вучич.

След като през 2008 се завръщат с голямата награда „Гайдата на Пеце”, през 2010 „Леб и вино” получи признанието на журито, а гостуващия Танцов Клуб „Леб и вино” с ръководители Елена и Яне Каменарови обра овациите на публиката. Според кмета на село Долнени Игор Сугарески публиката е оценила най-много изпълненията на санданската танцова група, впечатлени от оригиналните носии, инструменти и старинни хора.

Ст. н. с. 2 ст. Лозанка Пейчева-известен български фолклорист и музиколог, присъстваща на фестивалната програма, сподели, че изпълненията на „Леб и вино” са я разплакали и накарали да се гордее.

В откритата дискусия между фолклорни капацитети от Балкнаските страни на тема „Как в модерни времена да съхраним и продължим традициите” взеха участие и Клуб „Леб и вино”.

След успешното представяне на танцовия Клуб, участниците в него потеглиха на приключенско пътешествие с културен акцент.

Първата спирка се оказа близкия град Прилеп и често възпявана крепост в песенния фолклор- Марко Куле, както го наричат местните жители. Крепостта на легендарния герой Крали Марко е изградена на скалист непристъпен хълм, с „малко страшничка” гледка, както се изрази Мария Бишкова, член на танцовата група.

В народните песни град Прилеп е описан като поразяващ със своята белота, дължаща се може би на мрамора, който и днес виждаме да се добива само на метри от крепостта, а бадемовите градини придават изящен ориенталски стил на цялата композиция.

Над Прилепското поле се извисяват планински масиви и ако при по-обстоен поглед забележим малки бели кутийки в близост до върховете, ще осъзнаем, че сме видели град Крушево. Пътешествието продължи през градчето и парка „Милениум, който бе посетен от групата.

След множество завои, хълмове, плата и планински местности и няколко часа се открива Охридското езеро. Градът с 365 църкви изглежда досущ като нашия близък Мелник, внушителен като размери и запазена духовност.

Величествена гледка към езерото от възстановената Самуилова крепост допълва впечатлението за момументалността на съоръжението и незначителността на отделния човек, съпоставим с времето.

Раннохристиянски базилики, средновековни храмове, фрески и двуметрови икони отново подчертават, че християнското изкуство е било изпреварило времето и може би никога няма да бъде надминато като композиция, символика и внушение.

Чаршията на Охрид блазни с крехкостта на охридските сребърни филиграни и нежността на перлите, кичещи хиляди жени, минали оттам.

След като Танцовата група се насити на природната красота и културни забележителности продължи своя маршрут през град Струга към границата между Албания и Р. Македония. Дефилето на река Црни Дрим, виещо се между скалите отвежда туриста до град Дебър, където можете да си припомните за известните майстори резбари, оставили следа върху иконостасите на множество църкви и манастири.

Бързо развиващата се мюсюлманска вяра в този край налага строежа на стотици нови джамии, забелязващи се на входа на всеки град или село по пътя към Гостивар, Тетово и Скопие, и определящи облика на новоустроените махали и квартали.

Град Скопие посреща групата в края на работния ден с извисяващия се кръстен знак над него и крепостта Калето.

Пътят за връщане към България минава през слънчогледите на Овчеполията. Два часа по-късно залезът озари Беласица, напомняйки за нещо познато. Така град Струмица посрещна Клуб „Леб и вино”, които след седем дни вече с носталгия предвкусваха пресичането на граничен пункт Ново село.

В местен ресторант групата събра сили за оставащите близо шейсет километра до родния Сандански и околните села.

След едноседмичното приключение Клуба по танци е зареден с нови емоции и готов да продължи своята подготовка, с амбицията да печели международни и национални признания. Припомняме, че наскоро грабна 2 място за град Сандански на Националното надиграване в град София.