Къде са те сега: П. Панайотов, героят на дупнишката барикада и бунтар, е отшелник в с. Пороминово

"Аз съм вече свеж пенсионер"! Така се представя днес седесарят бунтар от 1997 г., героят на дупнишката барикада срещу управлението на БСП, д-р Панчо Панайотов.

Днес той живее на брега на река Рилска, в село Пороминово. В имота си от 12 декара има зеленчукова градина, плодни дървета, ливада, пчелин, един кон, две кучета и басейн. “Все хубави работи - тук няма интриги, няма глупости, пълно спокойствие и красота е край мен, пише Труд. Работя всеки ден по няколко часа в имота. Чета книги, разбира се, най-редовно Ницше. Ставам рано, гледам телевизия и псувам. Привечер играя шах и спортен бридж”, описва как минава денят му д-р Панчо Панайотов.

"Лекарската професия е най-добрата професия - тя доставя голямо удовлетворение и има много смисленост в нея", философства селският отшелник д-р Панайотов. Той редовно дава дежурства в спешния център в родния си град Рила, където работи от няколко месеца. Така и го заварва репортерът на "Труд" - на повикване в Рилския манастир.

Голям празник - Успение на св. Иван Рилски. Хиляди са се стекли в Рилската обител, в храма върви тричасова служба, водена от патриарх Неофит, когато на тел.112 постъпва сигнал за припаднал богомолец. За минути пристига екип на спешното от близкото градче Рила. Мнозина разпознават доктора със "спешната чанта" и слушалките. Кметът легенда на Дупница от 90-те години, наричан тогава от съгражданите му "кралят слънце", бившият депутат от СДС д-р Панчо Панайотов. Сигналът се оказва фалшив.

Докторът вече не живее в Дупница, а на пет километра от Рила - в село Пороминово. Там си е направил ранчо, в което допреди време имало само един фургон, а сега - къща, че и мейлът си кръстил на селото - [email protected].

Преди пет - шест години д-р Панайотов се развел. Съседите му коментират, че може би затова е напуснал Дупница и се обидил на града.

Със съселяните си се разбира много добре. "Аз чета много и каквото науча - например за градинарството, им го казвам. Те не знаеха какво е ГМО зеленчук например, не го различават. Аз им разясних кой е истински домат, кой е мутант", казва д-р Панайотов. Е, и политиката не е престанала да го интересува. "Единствените, за които си заслужава да говоря, са Реформаторският блок. Останалите са жалки картинки, пародия. Създаването на Реформаторския блок е резултат от осъзната от участващите в него собствена безпомощност, безперспективност", реди докторът.

Има няколко добронамерени съвета към реформаторите: да дефинират с няколко изречения идеологията си - "3 - 4 изречения, ясни, точни, конкретни, не дрън-дрън"; да посочат (кратко!) конкретен план за управление - във всяко направление, действие, срок; партиите в блока да се саморазпуснат (10 партии - това е ТКЗС!). И да се създаде Синя партия, която да се пази като от огън от компрометирани, от омърсени имена.

"Едно-две подобни имена са в състояние да я провалят. В редовете - само морално чисти, почтени хора и компетентни, разбира се. Ако се направи, това ще бъде качествен, солиден политически продукт, който, ако не днес, утре ще бъде оценен от избирателите", разсъждава д-р Панайотов.

"България е гротеска, в която уродливото доминира над комичното. Управляващите - партийни тарикати, обсебени от алчност и егоизъм, жалки в своята същност и ограниченост. Утайка, аутсайдери, интелектуални и морални пигмеи, които и хабер си нямат от модерното, от демократичното, от рационалното. Колко са смешни и жалки в костюмчетата си и в стремежа си да говорят умно за банални неща.Трагедията с тази пасмина е, че освен другото са и мързеливи, не четат, не трупат знания, не се усъвършенстват, за да са полезни - за кражбите много акъл не се иска", сече д-р Панчо.

Здравните шефове в Кюстендил отчитат, че май са си взели белята с д-р Панайотов, който трудно признава и още по-трудно изпълнява каквито и да са правила. Отказвал или често забравял да си сложи бялата престилка, като е дежурен. Оспорвал диагнозите на джипита, критикувал двамата лични лекари в градчето, че не си вършат работата. Своеволно пращал пациенти към болницата в Благоевград, вместо според териториалното разпределение и ред - към дупнишката.

Впрочем въобще отказвал да придружава пациенти до Дупница - градът, на който беше кмет шест години. Където предвождаше шествие след шествие. А през зимата на 1997-а целият град излезе на барикадите. Тогава Панайотов изнесе кметското си бюро на площада при протестите. Оттам ръководеше, поставяше ултиматуми към властта.

Според доктора и сега "България пращи от социализъм и комунизъм". Беше време, когато д-р Панайотов искаше да свика "исторически референдум" по неотменната местна дилема Дупница да търпи ли господството на омразния Кюстендил или да стане областен център.

През 1999 г. Панайотов шумно и скандално в типичен негов стил напусна СДС и парламентарната група на синята партия. "Напуснах СДС по морални причини. Когато разбрах, че в Дупница под носа ми се въртят далавери казах на Иван Костов: "Режеш тикви, Иване!", а той отговори: "Ама, чакай - спри! Виж какво става във Варна, в Хасково". Проблеми с местни крадливци имало там. Отговорих му: "Не ме интересуват Варна, Хасково, в Дупница няма да се краде!" Казах му - "Чао, напускам ви!" и така стана", връща се 14 години назад д-р Панайотов.

Следват доста перипетии в личната и политическа му участ. В периода 2003-2006 г. бе шеф на минипарламента в Дупница от дясна коалиция, която създал. Според негови опоненти заигравал с БЗНС "Никола Петков", без да го признава и афишира. Свалили го от председателското място - срещу него гласували и червени, и сини.

Водил и съдебни дела, дори с бившия си съратник и приятел д-р Стойчо Кацаров, бивш управител на Софийска област, бивш зам.здравен министър и бивш депутат. Панчо загубил делото за обида, заведено от Стойчо. В Дупница коментират, че трябвало да плати 1000 лева обезщетение. Какъвто си е своенравен и непримирим, на един етап д-р Панайотов скочил и срещу окръжния прокурор на Кюстендил Камен Пешев, не пестял "суперлативи" и за правораздавателната система на местно ниво.

В живота си Панчо Панайотов е водил много битки - и на политическия фронт, и в професионален план. Хващал се джипи в почти всички географски райони на България. Стигнал до родопските села Сърница и Нова Махала. В Нова Махала освен лекар бил и единственият християнин.

"Религиите, особено ортодоксалните, разделят хората", оплака се по-късно пред репортери д-р Панайотов. Мюсюлманите там не давали мъж, дори да е лекар, да преглежда жените им, да ги докосва или да се събличат пред него. Седем месеца лекувал хората в дунавското село Златия. След това се преместил в Пернишко, Радомирско.

Навсякъде го помнят като колоритен особняк. Скачал срещу кметовете, ако хората останат без вода или без автобус до близкия град. Срещали го по черните пътища да върти педалите на велосипед, играел шах и любимия си спортен бридж - ако намери още трима за каре.

Въобще - чешит.