Крути мерки: Без мляко по тротоари и багажници в Кюстендилско от есента

Българските власти са се заели да вкарват ред в безразборните продажби на мляко по улици, тротоари и градинки. От Агенцията по безопасност на храните към земеделското министерство, вече са започнали капания за преустановяване на тази практика и стартират разяснителна кампания за регистрация на малките производителите, които желаят да реализират продукцията си до крайни клиенти. Надеждите са, че до края на септември, в Кюстендилско поне 50 малки стопанства ще бъдат регистрирани по Наредба 26. Това означава, че до есента, в областта трябва да се сложи точка на масовата продажба на прясно мляко в пластмасови бутилки по улици, тротоари, градинки.

Целта е да се въведе контрол на този вид продажби, те да се регламентират, каза Първан Дангов, директор на Областна дирекция по безопасност на храните в Кюстендил. Той поясни, че промените в Наредба № 26 са инициирани от настоящото правителство и земеделското министерство. „Промените вече са факт, наредбата е обнародвана. В нея се регламентират регистрацията за директните доставки за малки количества мляко от дребни производители и условията, на които те трябва да отговарят, за да могат спокойно да предлагат продукцията си директно до краен потребител”, поясни Дангов. Той заяви, че за четири години в Кюстендилско е регистрирана само една ферма по новата наредба.

„Проверките, които ще извършваме в бъдеще в този бранш, ще имат за цел и разясняване на стопаните на новите правила, за да могат те да се запознаят с разпоредбите. Надявам се, че до края на септември в Кюстендилска област да се регистрират поне 50 ферми и по този начин, най-после продажбата на сурово мляко на нерегламентирани места – по улици и тротоари, да изчезне”, заяви директорът на ОДБХ-Кюстендил.

Припомняме, че преди четири години правителството на ГЕРБ разреши на фермерите да продават директно продукцията си. Наредбата за директни доставки беше създадена тогава не без натиска на неправителствените организации, но през 2011 година държавата отпусна и помощ по нея. Регистрираните ферми за продажба на мляко у нас са едва около 100.

Малцина от стопаните проявиха интерес, може би заради невъзможността да бъдат приложени изискванията й от малките фермери. От научните среди пък я заклеймиха като забранителна, целяща допълнително да натовари дребния и среден селски бизнес. Когато наредбата заработи, фермерите пък предупредиха, че някои ограничения в нея ще спрат директните доставки – например лимитът за количеството мляко, което могат да продават. В крайна сметка от земеделското министерство отново заработиха по наредбата съвместно с експертите от Българската агенция по храните и започнаха нови проучвания, анализи и обсъждане.

Веднага след встъпването си в длъжност, зам. -министърът на земеделието Явор Гечев съобщи, че се въвежда нов режим и може да се даде възможност до 80 на сто от млякото от малките ферми да се влага в продукти по местни традиционни рецепти, които да се предлагат чрез директни продажби.

Очакваните промени в наредбата сега са да има стимул за директните продажби. По този начин и повече хора ще се заемат с отглеждането на животни, смятат стопани от Кюстендилско, които са на мнение, че хората търсят истинско мляко, но все още се съмняват, че самите те ще могат да се справят с документацията, но вече започнаха да проучват възможностите и да планират бъдещите си инвестиции. Един от вариантите, който вече се обсъжда е да се обединят в сдружения. „Аз знам, че млякото ми е качествено, но въпросът е и хората да са убедени в това. Няма друг начин освен да се въведат правила и някой да контролира те да се изпълняват”, смята дребен овцевъд от Трекляно.

Потребители също са на мнение, че трябва да се въведе ред и основанията за нови изисквания за директните продажби от малките стопанства са правилни, въпреки че повечето остават скептични към качеството на млякото, което се предлага дори и на регламентираните за целта места.

Днес правителството вероятно е намерило сили да разреши проблема, който всички виждаха, но никой не се осмели да реализира. Защото наистина е крайно време малките ферми да могат да произвеждат и преработват животинската си продукция и това да им носи достатъчно доходи, с които да издържат семействата си. Така, както много отдавна се прави в старите европейски страни. А продажбите направо от фермата създават дискретния чар на националната идентичност в икономиката на един народ. Защото, освен поминък за стопаните, в идеята да си купиш млякото директно от производителя, има и доза родолюбие.

В това се състои дискретният чар на директните продажби. Които обаче трябва да са сигурни и безопасни, както за потребителите, така и за националната икономика. Иначе чарът им става наистина опасен.

Практиката във Великобритания

Практиката в Обединеното кралство например показва, че суровото мляко може да се продава директно на потребителите, когато е произведено от производствени стопанства, регистрирани като млекопроизводителни. Продажби чрез други търговски обекти са забранени от 1985 г. (въпреки че продажбите от земеделски производители на земеделските пазари са позволени). Млякото трябва да е добито от здрави животни, свободни от туберкулоза и бруцелоза. Производството, доенето, сградният фонд и млечните продукти трябва да отговарят на хигиенните норми. Суровото мляко трябва да е надлежно етикетирано и да предупреждава, например - "Това мляко не е обработено и следователно може да съдържа организми, вредни за вашето здраве". Производителите - доставчици на сурово мляко, се контролират задължително два пъти годишно. От млякото се вземат проби за тестване на тримесечие под контрола на Агенцията за опазване на общественото здраве и така се следи за спазването на стандартите за общия брой бактерии и колиформи.

С. Златев