Казусът с изнудвания собственик на завода за асансьори в Дупница! Прокуратурата е разследвала „Осемте джуджета“ и съдът я задължи да продължи

Преди една година прокуратурата е започнала разследване за изнудване на бизнесмена Илия Златанов ,собственик на асансьорния завод в Дупница по казуса „Осемте джуджета“. Осем месеца по-късно обаче е решила да го прекрати, тъй като не е събрала доказателства за извършено престъпление, а две съдебни инстанции са отменили постановлението за прекратяване и са задължили прокуратурата да продължи разследването. 

Това съобщиха днес от „Антикорупционния фонд“ (АКФ), който преди 3 години огласи фактите по случая в поредица интервюта с Илия Златанов и сина му Явор, които заявиха тогава, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на бившия следовател Петьо Петров в схема за завземане на бизнеса и имуществото им. 

Прокуратурата започна проверки по случая, но до момента не е съобщавала за започнало разследване. Бяха образувани единствено дисциплинарни производства за трима споменати в разследването на АКФ прокурори, които приключиха с отказ на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да им наложи наказание. Преди година тогавашният премиер Кирил Петков занесе на прокуратурата списък с 19 имена, по който според него държавното обвинение не работело. В него беше и казусът „Осемте джуджета“, а сега става ясно, че дни след това прокуратурата е образувала досъдебно производство. 

Първите факти от разследването на АКФ бяха огласени още през лятото на 2020 г. Според тях Илия Златанов първоначално потърсил съдействие от бившия следовател Петьо Петров, защото бил в конфликт със сина си Явор и искал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на МВР, прокуратурата и охранителната фирма „Делта гард“ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „Изамет“, за което бащата и синът спорели. 

След като говорил с Петров, на 3 юли 2019 г. Златанов подал сигнал за изнудване в прокуратурата и веднага бил разпитан. На 19 юли шестима души били задържани и обвинени за организирана престъпна група за изнудване, присвояване, неизгодни сделки и пране на пари. Сред обвинените са синът му Явор, дъщеря му Пролетина и бившата му съпруга Юлия, а от техни трезори били иззети 565 000 евро и 35 килограма злато на стойност над 4 милиона лева. 

По думите на Илия Златанов, ден преди изземването в офиса на препоръчани от Петров адвокати, е подписал запис на заповед за близо 3 млн. лева. Парите се дължали на тогавашната съпруга на Петров – Любена Петрова. На основание на записа на заповед били запорирани и останалите му активи – фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки. По документи иззетото злато за над 4 млн. лева било върнато на Златанов, но той твърди, че е изчезнало в багажника на колата на Любена Петрова на паркинга на Специализирана прокуратура. 

След първите арести, година по-късно, през март 2020 г. Явор Златанов отново беше задържан. Тогава поискал спешно да го закарат на хемодиализа, но полицаите му заявили, че трябва да получат разрешение от прокурор Кирил Пейчинов от Специализираната прокуратура. Междувременно от адвоката си Георги Стефанов, Златанов разбрал, че трябва да занесе 350 000 евро на Петьо Петров. 

На 20 март 2020 г. Явор Златанов бил откаран на хемодиализа в болница „Лозенец“, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, адвокати и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прехвърляне на дяловете на „Изамет“ на непознатия за него Кристиян Христов. 

За събитията от този ден пък Илия Златанов разказа, че бил извикан в ресторанта „Осемте джуджета“ на 8 април, където били Петьо Петров и Любена Петрова и му казали, че ако и той не подпише документите за прехвърляне на бизнеса, синът му няма да бъде лекуван и ще умре, а той ще влезе в затвора. За тази среща Златанов твърди, че му било казано, че всичко, което е негово, е вече тяхно и трябва да бъде благодарен, че е жив, като репликите били съпроводени с показване на пистолет от Петрова. 

През октомври миналата година прокуратурата е прекратила разследването за изнудване на Златанов със заплахата с пистолета, след като категорично е приела, че такава не е отправяна. В края на годината районният съд е отменил постановлението, а прокуратурата е атакувала определението в Софийския градски съд (СГС), който го е потвърдил и е казал, че разследването трябва да продължи. 

В публичните електронни съдебни регистри е публикувано единствено окончателното определение на СГС (виж тук). От него става ясно, че районният съд е отменил постановлението на прокуратурата, защото не е открил мотиви за това дали не е налице съставомерност по друг състав от Наказателния кодекс. Според прокуратурата вероятно съдът е имал предвид закана с убийство, но тя твърди, че няма такива събрани доказателства. 

Съставът на градския съд (Николай Младенов-председател, Веселина Ставрева-докладчик и Божидар Стаевски) пише, че според прокуратурата няма данни за каквото и да е престъпление. Съдът подчертава, че не може да дава указания на прокуратурата за квалифициране на дадени обстоятелства, но посочва, че в случая СРС е дал насоки на прокурора за преценка на различни възможно извършени престъпления, а не само за това, за което е водено разследването. 

„Не може да се приеме от правна страна за издържано в обобщен план, че дадени факти не могат да се субсумират под нито едно престъпление от НК. Престъпленията в НК са обособени в раздели и глави и т. н., като трудно например едно престъпление срещу транспорта би имало някакви обективна връзка с престъпление срещу половия морал“, пише градският съд. 

От определението му е видно, че прокуратурата е опитала да изясни казуса с очна ставка между замесените страни, което и според двете инстанции е погрешно, а съдилищата са посочили, че останалите доказателства само са били събрани, без да са анализирани. 

Съдът посочва например, че Илия Златанов е възможно да е споделил със семейството и с близки за случилото се в деня, когато твърди, че е бил изнуден и заплашен. За това според съда той е трябвало да бъде разпитан отново, за да обясни в какво се е изразил заплашителният тон към него, виждал ли е Петрова с оръжие и дали е разказал на някого за срещата след това, както и защо е напуснал трайно страната. 

„Анализът на показанията на този основен за процеса свидетел в действителност следва да стане на база на съпоставка на паралелно развиващите се отношения със сина му, с някоя от присъстващите свидетели, със сключените по една или друга причина договори като се съпоставят с извършваните парични преводи, какво е развитието по записа на заповед и т. н. Престъпленията, свързани с личността, рядко са публични като обикновено лицата, чийто интереси се противопоставят имат в основата си други взаимоотношения, развитието на които често дава отговор за кредитируемостта на едната или друга версия“, пише съдът и подчертава, че не разбира защо не е бил разпитан дори синът на Илия Златанов, независимо от отношенията помежду им. Според съда остава неясно и защо не е била назначена психологопсихиатрична експертиза на Златанов, която често давала отговор по такъв тип дела за достоверността на изложеното и евентуално за първопричината за възникналите страхови представи у пострадалия. 

„Следва по-насетне да се прецени изключително внимателно дали в действителност има данни за редовно носене на оръжие от страна на свидетеля Петрова, която сама споделя, че е посещавала често определени заведения, била е с определен кръг хора, което ведно със справка от СДВР, служба КОС може да насочи разследването в определена посока. Неправилно е виждането на прокурора изначално да приеме, че и при извършване на посочените от СРС и препотвърдени от СГС действия би се стигнало до същия фактически и правен извод, тъй като това би довело до предварително възприет краен извод, което винаги поставя под съмнение не само обективността и безпристрастността на ръководно-решаващия орган, но и стойността на изготвяния от него краен акт“, пише в заключение СГС. 

От АКФ коментираха, че прокуратурата, макар да е започнала все пак разследване за изнудването на Златанов в една конкретна среща, е неглижирала всички останали данни за извършени престъпления, изнесени в поредицата „Осемте джуджета“. 

„Нито „раздробяването“ на изнесените данни за най-различни престъпления в отделни производства пред различни прокуратури, нито фокусирането само и единствено върху една-единствена среща на Илия Златанов с групата около Петров (при положение че и Илия Златанов, и синът му Явор дадоха пред АКФ множество конкретни сведения и за други подобни случаи) обаче би било процесуално оправдано по какъвто и да е начин“, заяви Андрей Янкулов от АКФ.