Жестока драма: Защо 86г. баба Марика от Благоевград проплака: Няма ли Господ да ме прибере, да си почина! Защо не пукне това сърце, стига са ме подмятали, уморих се от бездушие и самота



Истински пъкъл е животът на 86-годишната баба Марика Момчилова от Благоевград, доживяла 86 години ,дарила живот на две деца, майка и българска пенсионерка, трудила се 60 години, за да завърши живота си като куче, "пребита" и поболяла се от бездушието на институциите. Няколко пъти близки съседи правили опит да я настанят в дома за стари хора в село Падеш, но и там било с връзки, нямало места за баба Марика.
Децата и живеят във Велико Търново, къде са, кога идват, никой не знае. За нея днес ни извикаха жалостиви съседи, които се грижат за самотно живеещата възрастна жена на ул. "Васил Априлов" 14. Съседката Фрона Савова, ежедневно посещава баба Марика, помага и с каквото може, но днес и Фрона се предаде. Прилошало и на бабата тази сутрин. Дошли спешните екипи, закарали я в отделението, посвестили я и я върнали обратно в дома и, оставали я на двора и си тръгнали. А баба Марика не чувствала ни краката си, ни главата си.
И добре, че днес беше слънчево, та три часа седяла на двора без да измръзне ,но и без да има кой да и даде чаша водичка. Дошла Фронка, видяла я колко е зле, свикала съседите да мислят какво да правят с болната старица. И отново повикали спешен център. Екипът ни бе на място, когато пристигнаха спешните с линейка. Гледката бе повече от трогателна.
Баба Марика бе качена на носилката с поглед изпълнен с тъга ,очите и плуваха в сълзи: Няма ли Господ да ме прибере вече ,не мога да се мъча така, да ме подмятат ,пусти живот. Дожаля им на спешните и обещаха, че тази нощ ще оставят бабата под наблюдение да прекара нощта, защото наистина и е много лошо. Трудно разказваме историята на баба Марика, мислим си, че никой от нас не е застрахован, че един ден няма да изпадне в нейната ситуация . Жестоко прозвучаха и думите и "Пусти живот". Колко страшно е това, което видяхме днес, колко жалко е за българските майки!
Ако баба Марика е останала съвсем сама и никой не я търси, защо българските институции нямат ресурс да се грижат за нашите майки, защо няма места в дома в Падеш, на кого ще натежи болната баба Марика?!. Утре ще потърсим съдействие от общината за настаняване на баба Марика в дома в Падеш. Дано и намерят място. Не бива нашите пенсионери да мрат като кучета, в мизерия и нищета, в самота, защото не сме чак толкова бездушни. Все пак сме Човеци!
Дано успеем да го докажем, като се погрижим за баба Марика! Ние вярваме в общинското ръководство на Благоевград и знаем, че ще намерят начин да настанят баба Марика в дома в Падеш! Нека изживее последните дни от живота си спокойно, силно вярваме .........
Екип Struma.com
Фрона Савова
Съседите, които ежедневно и помагат бяха потресени
Площадката върху която баба Марика е лежала близо 3 часа
Тази женица не живее като куче - за кучетата има приюти.
Тя не живее и като затворник, и като бежанец - за тях се полагат грижи с издръжка 2-3 хиляди лева на месец.
Тя горката е един трудов човечец и е преживяла войните, национализацията, разсипията на всичко създадено работила е за тази държава и накрая като признание захвърлена като ненужна вещ.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.