Жепейката баба Цвета на 85 г. меси и пече хляба и агнетата на цяло село

Селска фурна от поне шест-седем десетилетия пече най-вкусния хляб в кюстендилското село Ръждавица. Баш майсторката на насъщния се оказва 85-годишната баба Цвета Калъчева, която е от най-старите местни жителки.

Така се е пекъл хляб от времето на дедите ни, обяснява баба Цвета, приседнала до скованата до пещта пейка. Отпреди и хлябът, и гозбите са се пекли в глинена подница под връшник. И ние имахме такива, но преди около 60 години се събрахме хората и си направихме тази фурна, припомня си баба Цвета. Истинският майстор на печивата в нея бил съпругът й, но той починал и сега тя командва.

Традицията повелява мъж да слага и хляба, и печивата, и да ги вади, сега помага синът ми, който живее на същата улица в долната къща, или снахата, защото младите избягаха по града и не искат да се връщат, даже на печено агне да ги каниш, разказва баба Цвета, докато пъргаво шета около фурната.

На Гергьовден задължително се събираме всички да си опечем агнетата тук. То преди имаше ред и записване, ама сега повечето измряха, та не е трудно, разказва възрастната жена. Обикновено агнето се слага сутрин рано и около обед го вадим да обядваме. За хляба майсторията е по-голяма. Първоначално се опалва фурната, след това, като се нажежи достатъчно, отваряме вратата, оставяме я да поизстине и едва тогава мятаме питите, иначе изгарят отгоре, а отвътре остават глетави, разказва тайните на занаята баба Цвета.

Оттук хлябът излиза най-вкусен, ако е от домашното брашно, като го изпечеш във фурната, и цяла седмица може да ти откара, и да не се развали или да мухляса, споделя възрастната жена. Едно време така беше, мама месеше хляб един път в седмицата, колкото самуна трябват, всичко се печеше на един път и после питите, добре завити в месали и бохчи, престояваха до другата седмица.

Аз първоначално работех на полето, а после отидох в железниците, тук в Ръждавица бях в колетното. То едно време всичко беше с влака и пощата, и каквото по-хубаво и голямо си купеше човек, все по влака му го пращаха, и хората се придвижваха най-вече по жп-то. Нямаше коли като сега, във всеки двор, та затова всичко беше с влака. Пенсионирах се като железничарка, припомня си баба Цвета и вади изпечената пита, която има вкуса на хляба от детството й.