Изповед в писмо до Struma.com! 25-годишна емигрантка: "Нося България в сърцето си, искам да се върна, но липсата на препитание ме прокуди далеч от бащиния дом"
62444 прочита
Кристина Соколова от Рила изкарва прехраната си в Испания, с нас тя сподели болките и голямата си радост, донесло й семейството на брат й
Кристина Соколова е на 25-години от град Рила. В писмо до Struma.com тя направи трогателна изповед за живота зад граница. Пише ни, защото преди дни любимият и брат Владимир и снаха й се сдобили с дъщеря. Кристина иска чрез Struma.com да ги поздрави с голяма радост и да им пожелае здраве и много щастие с малката им принцеса. "Далеч съм и не мога да подаря подарък на първата си племенница, затова реших да ви пиша, нека всички знаят, колко ги обичам и как далече от родината непрекъснато мисля за тях, така започва писмото си 25-годишната Кристина. Без да се намесваме публикуваме трогателната й изповед, която ни разтърси.
Здравейте, пише ви Кристина Соколова от град Рила. От 3 години съм емигрант в Испания - Памплона. Не мога да ви опиша, колко страшно се понася носталгията. Далеч от близките си съм безкрайно самотна, семейството ми, което обичам е толкова далече. Преди дни, обаче една добра новина ми върна силите, брат ми и снаха ми имат дъщеря. Искам да ги поздравя чрез вас. Далече съм, не мога да поднеса подарък на малката си племенница, затова от сърце им пожелавам да са здрави, много любов да ги свързва и детенцето да ги радва. И да им благодаря от сърце, че кръстиха малката принцеса и радост в семейството ни на мен.
Пожелавам им от цялата си душа никога да не им се налага да изкарват хляба си зад граница. Аз работя като магазинер, но тук и магазинерите получават достатъчно пари, за да мога да се издържам и да съм по - добре финансово обезпечена, отколкото у нас. Докато живеех в страната си, не разбирах какво е да живееш зад граница, но вече знам. Чувството е ужасно, аз нося България в сърцето си, това е моята родина, само като чуя българска песен и сълзите сами започват да капят от очите ми. Тук е място да благодаря на снаха си Мария затова, че направи такъв жест за мен, никога няма да го забравя. Благодаря на благоевградските лекари, които й помогнаха, за да излезе малката Криси на бял свят. Мили сънародници, приемете един съвет, не напускайте страната си, ако имате друг избор. Страшно е да бъдеш сам и чужд далеч от дом и родина.
Поздрави от Испания - Криси Соколова
36
Относно чужбина... аз съм от 13 години в Испания... с мъжа ми, децата. Езика владеем, града познаваме, приятели имаме, работа, сносна квартира.... Абе ще речем, добре сме, ама няма ден, в който да не се сетя за България, за родния град, за родителите, близките и приятелите, които са там... и много ни липсват.... и ние на тях.
И още толкова години, та дори и цял живот да останем в Испания, няма да се почувстваме на място тук.
Родината си е родина... колкото и кусури да има.
Никъде не е лесно... тези, дето са там, си мислят, че емигрантите сме добре, пък емигрантите копнеем за род и родина и с нетърпение чакаме да дойде лятото, та да се приберем за един месец....
А живота си тече, годините си минават и нито сме от тук, нито сме си там.....
Както някой преди мен каза - всички чакате да се върнете на готово. Промяната започва със самите нас - тогава ще се промени и държавата. Докато бягате нищо няма да се промени. Но по-добре е май такива като вас да ги няма тук - предатели и слаби души, които нямат силата, волята и желанието да се борят.
Да, държавата има пръст във всичко, но нали ние сме държавата? Спрете да говорите за държавата като нещо абстрактно, нещо което не е част от вас и вие не сте част от него.
са тези, които всеки ден оцеляват тук.
Гледни точки, колкото щеш, но на мен ми се струва, че повечето хора пишат само за изява и отчитане на дейност.... и се получават доста нелепи коментари. Както и да е, не е новост.... Това е една от типичните ни български черти... не се подкрепяме, а се критикуваме и то остро.... а е толкова лесно да се изкаже мнение по уважителен начин.
Относно “необразованите“ и “образованите“ българи, ами какво да ви кажа..... за да идеш да миеш прозорци, диплома не ти искат. И мога да ви кажа със сигурност, че на никой висшист не му е приятно да върши подобна работа, след като с години е учил и куп пари е хвърлил за образованието си, завършил е с надежди, който държавата безмилостно е направила на пух и прах в последствие....
Аз работя в една фабрика и бих работила във фабрика и в България, но нито отношението, нито заплащането, нито условията там могат да се сравняват с тукашните...
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.