Изкушението остава: преводната литература и фигурата на преводача

Славянският превод и неговата рецепция - под тази необозрима тема, която не ограничи участниците, премина Първата международната славистична конференция, организирана в чест на 35-годишния юбилей на Югозападния университет от Катедрата по славистика към Филологическия факултет. Този научен форум обедини няколко поколения преводачи, университетски преподаватели, научни работници, докторанти и магистри, които изнесоха своите доклади, изкушени от проблема на художествения превод (както на славянски, така и на западноевропейски автори) и българската (и славянската) му рецепция.

Конференцията беше разделена в три заседания. Първото, с председател доц. д-р Маринела Младенова, обедини в своята същност доклади, посветени на преводната чешка литература ("Трите български превода на "Май" на Карел Маха - в преследване на абсолюта" на Анжелина Пенчева), сръбската и българската литература в Унгария (Моника Фаркаш Барати - "Превод и рецепция на сръбската и българската литература в България). Участниците в секцията размениха езиковедски (Лилия Илиева, Павел Крейчи, Светла Томанова) и литературоведски опит (Ивана Стоичков, Татяна Фед), който засегна отговорността на превода, неговата двойствена природа - като творчество, като пренаписване, като дописване, но и рисковете за семантиката, които крие неточността в него.

Втората секция, с председател доц. д-р Маргарита Младенова, започна с проблемите на славяно-славянския превод (Величко Панайотов - "Лексикалната асиметрия като проблем на славяно-славянския превод", "Преводите на Андрухович" на Албена Стаменова и Райна Камберова), след което смени рязко езиковедската гледна точка с чисто литературоведска - от литературносъпоставителни (Радост Железарова, Павел Филипов, Маргарита Младенова) до народопсихологичните основания за грешки в преводната рецепция на българските преводачи ("Народопсихологизъм на превода: А.С. Грибоедов - Георги Бакалов", Атанаска Методиева).

Приятна изненада се оказа третата секция, с председател проф. д-р Магдалена Панайотова. В нея участниците показаха своя дискурс, надскочил българската и славянската гледна точка (Дария Карапеткова - "Легенда за поета Куазимодо" и неговият конгениален преводач, Дора Иванова - "Руски заемки в литературата по педагогика и психология, Люба Атанасова - "Романите на Пинчън в България", Ивайло Велев - Social co-ordinates of the translations of the Shakespearean "Julius Ceasar" from English in Bulgarian, Теодора Кирякова - "Преводът на фразеологизми в приказките на Братя Грим, от немски на български и руски"). За край на конференцията прозвуча докладът на Елена Тачева "Възрожденският "превод на история". Случаят Кипиловски", който по нов начин осмисля преводите в българската възрожденска традиция.

Участниците си взеха довиждане на чаша вино, като приятните разговори прераснаха в живо конфериране на впечатленията от докладите.

Изкушението остава: преводната литература и фигурата на преводача, обещанието: догодина да се намерят още много отговори.