Историкът Емилия Кадурина: Старчевата е посланието на Разлог към света за единство и хармония между хората, с небесния свят, с природата, с Бога

На 17 и 18 януари Разлог е домакин на IX Международен кукерски карнавал „Старчевата” 2025!

На 17 януари, от 16:00 часа, в залата на Общински съвет Разлог, историкът Емилия Кадурина ще направи презентация на тема „Новогодишните празници в Разложко и обичаят „Старчевата“ в град Разлог". След презентацията ще се открие фотоизложба „Старчевата“.

На 17 януари, от 17:30 часа, е официалната церемония за откриване на фестивала с участието на над 200 участници от седемте махали, певчески и танцови състави от Разлог. На 18 януари в 10:00 часа ще започне карнавалното шествие на 23-те кукерски групи.

За феномена „Старчевата“ и нейните съвременни проявления говорим с изследователя-историк Емилия Кадурина.

 Г-жо Кадурина, какво е „Старчевата“ за Разлог?

За Разлог тя от десетилетия е най-големият празник, който включва цели семейства, различни поколения, целия град.

За мен Старчевата е едно от емблематичните проявления на местната традиционна култура. Тя притежава своята специфика, която не се среща при други зимни маскарадни игри. Но бих искала да отбележа, че „Старчевата“ не е самотна в своята емблематичност.

Към емблематичните проявления на местната традиционна култура могат да се прибавят разложката възрожденска къща, която е една от осемте типа възрожденски къщи в българските земи. Нейните специфични архитектурни елементи, съчетани с тайния говор на местните дюлгери зидари, известен като „мущрански език“, остатъци от него има все още сред хората от Елешница, насочват към наличието на местна строителна школа.

Към тези емблематични проявления може да се прибави разложкото грънчарство. Разлог е един от центровете на грънчарството през ХIX век. И това е не само заради множеството майстори, но и заради „разложките шарки“, т.е. украсата върху местните обредни съдове.

Емблематично проявление са и разложките запески – специфичната везбената украса върху празничната женска риза тук. Всичко това показва, че Разлог е имал своята характерна културна среда, в която съвсем естествено се развива и обичаят „Старчева“.

 Каква е днешната Старчева?

В основни линии тя е вярна на традицията. Когато отидете и наблюдавате на площадата действието, първото впечатление на всеки един страничен наблюдател е прекрасната атмосфера: имате музика, хората са заловени в общ танц, звучат благопожелания и всички са заедно в посрещането на Новата година.

Това всъщност е и посланието на самата Старчева като обичай. Когато се посреща всяко ново начало, в конкретния случай Новата година, олицетворявана от Млада Бога, всички трябва да бъдат заедно, какво по-хубаво от това!

 Съвременната Старчева вярна ли е на своите предци?

Иска ми се всички хора, които почитат традиционната българска култура, да осъзнаят, че при нейното „оживяване“ днес трябва да се върви заедно с науката, защото живи носители на автентичната част на традициите вече няма.

Традиционната култура се променя във времето, защото се променя начинът на живот, вярванията, а обичаят „Старчева“ в автентичния си вид съдържа в себе си представите на нашите предци за устройството на Вселената, принципите на нейното съществуване, които са предмет на науката.

Най-важното – да не забравяме, че в нея и в традиционната българска култура като цяло са вложени общочовешките ценности, които трябва да ни съпътстват и днес.

Какво е посланието на Старчевата към света?

Посланието е единство и хармония, единство не само между хората, но единство и хармония на хората с небесния свят, с природата, с Бога.

Източник: Община Разлог