Истинска история за голямата любов: Диджей от Дупница дари кръвта си на Свети Валентин

Невероятно, но е истина. Един млад мъж дарява кръв на всеки три месеца. Безвъзмездно и безусловно. Без капка комерсиалност. Неговата цел не е да вземе купончето за 8 лева хранителни продукти, които се полагат при такива случаи. Неговата цел не е и да вземе болничен лист, за да изклинчи от работа. Той го прави, защото така го усеща. Защото го иска. Отива в болницата и подава ръка. За да дари 450 милилитра кръв. За помощ и подкрепа на човек в беда. За непознат.

Неговото име е Марек Николов от Дупница

Диджей Марект е познат из цяла България. Но и отвъд нея. Заради пословичната си скромност не би признал, но в родния град, името му предизвиква вълни от положителни емоции и вълнения, особено сред по-младите фенове.

Навръх деня на свети Валентин вчера, в деня на любовта, срещаме DJ Марек на едно необичайно място –пред общинската болница в Дупница.

В цветущо здраве, в добър тонус и прекрасно настроение. Полюбопитствахме каква е причината в деня на влюбените, този известен млад мъж, да стои и да чака в ранни зори в болницата. Марек с усмивка отвърна кратко и лаконично „Дошъл съм да си свърша задълженията за днес”.

Беше малко странно - диджей със задължения в болницата.

Затова настоях упорито. Най-накрая 30-годишният мъж призна, че чака кабинета по кръводаряване да отвори врати. Попитах за кого трябва да дарява кръв. „За някого. Не знам”, отвърна Марек и усмивка озари лицето му. „Просто дарявам. За някой. Някой, който има нужда от този дар”, кротко отвърна той.

Разбрах. Марек имаше кауза. Лична кауза. И тя се нарича кръводаряване.

Започнал да дарява кръв преди 6 години. Бил 24-годишен. Тежък рак повалил майка му на легло. „Тогава разбрах, че в България няма кръв. Тук е много трудно да се намери кръв. Хората не се сещат да даряват. Акциите по кръводаряване са рехави и сигурно не са интересни, за да реши един млад човек да прегърне идеята. Това възпитание трябва да започне още от училище, от семейството... Сега хората даряват само, когато техен близък е в нужда”. При тези думи, блясъкът в очите на Марек сякаш изчезна.

„Докато моята майка беше на легло, няколко месеца тичах като луд да купувам кръв. Молих се, исках, търсех. Намирах предимно на черно. За по 120-140 лева. Купувах непрекъснато, по няколко банки. Всеки ден. Това беше единственото спасение за нея. Само така можех да я поддържам жива”.

Лекарите в частната болница в Дупница обаче, не успели да я спасят. Въпреки, че направили всичко възможно.

„Тогава разбрах какъв огромен проблем имаме в България. Липсва ли кръв, липсва живот, човешки живот”.

След като починала майка му, Марек започнал да дарява кръв. Решил, че оттук насетне с това ще може да помогне на онези, които се нуждаят. Има право да дарява на всеки три месеца. „Чакам да си ми дойде датата и отивам. Не ми пречи. Отнема ми най-много половин час време от деня, а когато датата, в която трябва да дам кръв ме завари извън Дупница, търся кръводарителски център там, където се намирам, според работата ми – днес съм тук, утре някъде по света”, разказва Марек.

Точно днес, на свети Валентин, изтичали трите месеца от последния път, когато дал кръв – на 14 ноември миналата година.

"Имам си картонче. По него си следя. Малко прилича на онези старите комунистическите, защото е червено", пошегува се той.

На пръв поглед личи, че обожава и работата си като диджей. Професията му е интересна, а това, с което се занимава му доставя огромно удоволствие. Договорите му включват участия нашир и надлъж. Но, и без да го каже е ясно - най-много му харесва да доставя удоволствие на околните. Не само чрез работата си зад пулта. Признава, че му харесва да пътува. "Динамиката ме вдъхновява, монотонността обаче ме убива. Бездушието ме обезкуражава напълно", казва Марек. Въпреки, че не е песимист, не може да си обясни човешкото безразличие и липсата на отношение от обществото по отношение на спасяването на човешки животи. „Утъпканият път на овчедушното бездушие води единствено към кланницата. Уж сме общество, а сме безразлични към чуждата болка. Собствената територия се брани, чуждото – с него каквото стане... Не може така... Аз съм избрал друг път за себе си”, категоричен е младежът.

Признава, че навсякъде, където отиде, търси възможност да вкара идеята за кръводаряването и на всички онези случайни хора, с които животът го среща. Не се е отказал да вдъхновява и да насърчава свои приятели да даряват кръв. "Бавно се случват нещата. Важното е, че най-близките ми приятели вече даряват редовно. Благодаря им. Актът на кръводаряване трябва да става с убеждение. Трябва да си убеден, че искаш да помогнеш на някого, да знаеш и да помниш, че някой в този момент има крещяща нужда точно от твоята помощ. Точно сега. Точно тук. Нямаме такова мислене за съжаление. Нямаме такава култура. Човек за човек сега не е брат, но защо трябва да е враг... ", пита Марек.

В хода на разговора си спомни за мобилните кръвни центрове, които навремето шествали из градчето да подканват към кръводаряване. "Обикаляха, с бус, предполагам, че са били от БЧК... Но прекрасно. Все някой ще се сети да влезе, да даде кръв. Сега и това го няма. Ако го има - е толкова рядко, че не знам дали е достатъчно. Хората, които имат нужда са много. Когато майка ми се нуждаеше, аз имах финансова възможност да купувам кръв... Ами ако нямах... Какво става с тези хора, които нямат възможност... ”, бунтува се Марек. И признава, че обмисля да организира един кръводарителски тур. Като начало – в Дупница, а защо не после и в Югозападна България. „Десет човека да дарят кръв, това са почти 4 литра и половина... Само колко ще спасят те... ”, изпълни се с надежда човекът. Но отиде и по-далеч в желанията си - „А представяте ли си 100 хиляди да дарят?! Ами 1 милион... ”

Както беше припламнала изведнъж, искрата в очите му бързо угасна - „Мечти” и махна с ръка, за да пропъди дръзките си мисли.

„Даряваш кръв, спасяваш човешки живот. Толкова е просто”, вдига рамене Марек.

В този момент, вратата на кабинета по кръводаряване се отвори. Дежурната сестра покани младият мъж вътре. „За кой ще дарявате”, попита сестрата. После се взря в лицето му. И двамата почти в един глас рекоха: „За някого! ” Медицинската сестра от кръвния център разпозна единствения благороден пришълец в кръводарителския кабинет, който дарява безвъзмездно.

Това е Марек Николов. DJ Марек. От Дупница.

Един млад мъж, който на всеки 60 дни, в продължение вече на шест години, отива в кръводарителския кабинет. За да подаде ръка. На някого. На някой непознат.

Дарява своята Любов, дарявайки част от себе си.

Дари я в деня на любовта.

Дари я точно такава, каквато е самата Любов.

Безрезервна. Безусловна. Пълна.

Ал. Зортев