Готови ли сте? Тази нощ ще спим с час повече!

Точно в 4 часа сутринта в неделя, стрелките ще се върнат на 3. Това означава (освен че сутрин ще е по-светло, а вечер ще мръква по-рано) и че утре спокойно ще можем да си отспим с час повече.

Целта на сменянето от лятно към зимно часово време и обратно уж е хората да станат по-активни. Чисто икономически така организмът на човек получава повече светлина. Много експерти обаче смятат, че влиянието е по-скоро негативно, тъй като промяната разстройва биологичния ни часовник и той има нужда от поне 2 седмици, за да се нагоди.

Какви са последиците от това? Нарушаване на имунната система, изостряне на хроничните болести, изопване на нервите – тези мрачни симптоми изброяват противниците на лъкашунето на часовника.

Е, това са само най-крайните странични ефекти – в повечето случаи се стига само до 1-2 дни кофти настроение у повечето хора, успокояват лекари.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин.

Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

България въвежда лятното часово време през 1979 г.

След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан./Bnews.bg