Героят на снегорина: Символът на областно пътно управление, машинистът Т. Пилевски се пенсионира, от 13 годишен изкарва сам прехраната си, за 39 г. стаж има само 2 дни отсъствие и нито едно ПТП

Тони Пилевски, е символът на Областно пътно управление Благоевград. Най-дългогодишният водач на тежки машини -снегорини, човекът, който познава всяко кътче от трасето - Кресна - Предел и труднопроходимите села в областта се пенсионира след близо 39 години в непрекъсната битка със снега, умело водещ огромната си машина в най-труднодостъпните места на региона. За целия си трудов стаж Тони има само 2 дни отсъствие от работата, нито едно пътно произшествие и нито едно нарушение. Гордее се със спасени 3 човешки живота и благодари от сърце на всичките си колеги, на техническите ръководители, на началника на транспорта Мария Васева, на шефа на Благоустройствени строежи Иван Николов за това, че са били до него в най-трудните му момента, Тони изразява искрената си благодарност към механика Димитър Стойков, който е бил винаги на разположение, когато неговата "любима "- огромната машина е имала нужда от помощ. Тони е започнал работа от 13 -годишен, за да изкарва сам прехраната си.

Намираме Тони в едно от централните кафене в Благоевград:

Здравей, Тони как се чувстваш като бъдещ пенсионер?

- Здравей, чувствам се удовлетворен от живата, защото съм изградил име на добър машинист и всички колеги и управители ме обичат.

От кога работиш?

- Работя от 13 годишен. Живял съм село Сухострел, без път и ток, но нищо не ме спря да уча и да се развивам по специалността, която исках. Завършил съм в автотранспортен техникум гр. Разлог. След като завърших веднага намерих работа в Областно пътно управление Благоевград. По това време никой не искаше да работи там, защото работата беше тежка. Работил съм на прохода Предел, Кресненското дефиле и околните села с трудна проходимост. Изкарах целия си живот със снегорините на пътно управление и ги поддържах като мой. Затова ме обичаха всички управители и колеги.

Кое е нещото, което ще запомниш от работата си.?

- Най-драматичната случка, която никога няма да забравя беше през зимата на 1978г.. Беше – 15 градуса, страшна виелица студ. Аз пътувах по трасето на Кресненското дефиле. Изпревари ме черен автомобил „Волга“ с кюстендилска регистрация. Както си пътуваше пред мен, само за миг от 20 секунди тя изчезна. Спрях машината и се огледах. Видях, че автомобилът е паднал в 4-метрова пропаст, паднал върху камък и се клатеше като на везна. Ужасът беше неописуем. Видях трима души, който се мъчеха да излязат от колата, която се пълнеше с вода, а техният живот беше в опасност. При тези минусови температури за броени минути във водата, сърцето им нямаше да издържи. Пътниците от колата се качиха върху покрива. Започнах да им говоря, спокойно ще ви извадя, в такива случай, като чуваш, че има човек наблизо е по -добре. Веднага извадих въже, което метнах първо на мъжа. Той падна във водата и веднага го дръпнах нагоре. като риба, сякаш бях с въдица. Извадих го, след което и жената и едно момче по същия начин. След като ги извадих ги заведох в спешен център Симитли, където ги стоплиха. Почувстваха се добре. Година след това семейството ме намери и ми благодари за помощта. И до ден днешен помня тази случка с умиление и любов.

Може ли да се каже, че си удовлетворен от живота си?

- Да, удовлетворен съм. Това съм искал, това съм правил.

Ако трябва да слезеш от машината ще ти липсва ли твоята „любима“?

Обичал съм машината, както обичам детето си. Грижил съм се за нея, така както се грижа за детето си. Естествено, че ще ми липсва, ако всички се отнасят към работното си място така както аз съм се отнасял, животът би бил по лек и по приятен.

Разговаря М. Иванова