Евродепутатът Андрей Ковачев: Озадачен съм от действията на властите в РСМ, инерцията от старото време, от времето на Югославия в техните служби е много силна
6710 прочита
"Повече от 10 години на Гергьовден ходя на военните гробища в Ново село, за да отдам почит на загиналите за Отечеството. Церемонията е организирана от Фондация "Българска памет" заедно с нейния председател Милен Врабевски", . "Този път, за огромна моя изненада, не бяхме допуснати - аз, Милен Врабевски и още трима души - да влезем на територията на Република Северна Македония, без да ни дадат никакво обяснение". Той добави, че им е даден "един лист, на който пише, че има постановление, че не се допускаме в Република Северна Македония". ,това заяви днес в Петрич европепутатът Андрей Ковачев, който не бе допуснат в РСМ, заради забрана да влиза в страната им точно днес.
"Аз съм изключително озадачен от това, защото само преди няколко дни имахме среща с външния министър на Република Северна Македония Буяр Османи. Ние ги подкрепихме за започване на преговорите за членството в Европейския съюз. За мен е неясно защо е това отношение", коментира Ковачев.
По думите му поредният случай, при който български граждани не са допуснати в РСМ да отдадат почит на загинали за Отечеството, се дължи на факта, че "инерцията от старото време, от времето на Югославия в техните служби е много силна".
"Аз информирах външния министър Буяр Османи, който заедно с премиера Димитър Ковачевски са в Ню Йорк, и той също не знаеше каква точно е ситуацията", допълни Андрей Ковачев.
"Вечна памет на падналите за Свободата и Независимостта на Отечеството ни!
Честит Гергьовден!, написа евродепутатът на личната си страница във Фейсбук след нелепата случка.
"За съжаление снимките са от миналата година!
Тази година не бяхме допуснати до РСМ, за да отдадем почит на българското военно гробище край Ново село!
Тъжно и нелогично поведение!
Европейска интеграция?
П.Попов
1488
6
неравен двубой с българските власти. Господа властимащи - дайте Свобода и Човешки права на етническите македонци и македонки в поробена Пиринска Македония.
Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата бригийско – тракийска маса, смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход), или дори още едно от тракийските племена. Съвременните им древни гърци не са приемали македоните за „елини“ и техните царе и както посочва Демостен, те са смятани за варвари
За пръв владетел на областта се счита Пердика I, утвърдил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти. Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемони
И ОЩЕ: Василий втори е наречен Българоубиец, а не македоноубиец, защото е ослепил българските войски на цар Самуил. И той получава това прозвище не от българите, и не сега, а още по онова време от света.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
ОСТОЛИЦА ОХРИД
Роман 977-991
САМУИЛ 991-1014
Гаврил Радомир 1014-1015
Иван Владислав1015-1018
ВИЗАНТИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО
"През лето 6523 /1015г. / от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли.
Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на Българите.
Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 - ти ден и се завърши в месец (....) в края.
Този самодържец беше Българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен и който двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...), а този (...) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 /1014г. / от сътворението на света в Ключ и почина в
#СевернаМакедония, #NorthMacedonia #bitola
Битолски надпис (1015). През 2006 г. при изготвянето на туристически каталог на Битоля, Френското консулство в града, спонсориращо събитието, използва за корицата илюстрация на артефакта, което предизвиква реакцията на местните власти и спиране на каталога от печат, поради факта, че надписът съдържа думата „български“ на няколко места.
Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.
Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти
българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840; цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония –са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. – близо 53%; По германската статистика от 1906 г. – над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия – близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви.
Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г. –1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители.
Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители.
Бъл
Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г. /българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.
В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ.
Началото на Втората световна война, капитулацията на Югославия и присъединяването на Вардарска Македония към България, поставят на сериозно изпитание идеята за внушавания отвън национален облик на македонците.
Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.
„Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби.
Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българит
Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:
Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешкото българско училище, 1845.
От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.
От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).
От 1860
Еснавъ анджийски, български.
Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.
А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).
Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружеств
Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община.
Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.
Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той го готви за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.
"Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма.
Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на МАКЕДОНСКИЯ ДИАЛЕКТ и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение,
Чл. 1
Македонската азбука има 31 буква. Тие се:
Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш
Италиански букви
/тук е изписана италианската азбука/
Чл. 2
Овое решение влиза в сила от денот на .....
Следва описание и значение на новите букви, взети от италианската азбука
Запознаването със съдържа
Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония - бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ - графичната система за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе веднага во сила“!?
Интересен е фактът, че през 1968 г., делегатите на 47-мия конгрес на МПО/Македонски патриотични организации/, провел се в Питсбърг, единодушно гласуват Приветствие до народа в поробена Македония, в което се казва: „Днес, когато сме изправени пред Траурния ден за Македония..., когато червените империалисти от Белград... се мъчат с кървав терор и подли фалшификации да изменят народностния облик на Македония чрез погазване и отричане на българското име..., чрез нашия свободен конгрес, заедно с вас, ние изразяваме нашата погнуса от раболепните Титови аргати в Скопие, които се мъчат да фалшифицират историята, в чиито страници са рекордирани (записани, б. а.) славните борби на македонските българи. Заедно с вас, ние изказваме нашата погнуса и от сърбоманските професори в Скопския университет, които измислиха така наречения „македонски език“. Ние посочваме пред културния свят това нечестиво творен
Куберова България:Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви, че ако не е президент, би се изселил от държавата си, защото "никой не е луд да пилее живота си, когато с години трябва да се преговаря по главите /от преговорите с ЕС/, а средната заплата в страната е 400 евро". Говорейки на Регионален форум на младите лидери в сръбския град Нови Сад, Пендаровски каза, че ситуацията в региона няма да бъде много по-различна и след две години, когато "ще бъдем напълно зависими от концепцията на Европейския съюз".
Коментирайки инициативата за "мини Шенген" за свободно движение в Западните Балкани, Пендаровски каза, че ако държавите от региона се опитат да направят "малък ЕС", ще имат шанса да накарат младите хора да останат в страните си и да трансформират обществото, и то "истински, а не бюрократично".
В регионалния форум в Нови Сад участват и президентите на Сърбия и Слове
Словенският президент Борут Пахор подкрепи днес идеята за "мини Шенген" в Западните Балкани като "нова и смела инициатива", която не е замяна на разширяването на ЕС, но може да допринесе за сътрудничеството и просперитета в региона
На посещение в Скопие беше министърът за Европа и на външните работи на Албания, Олта Джачка. Tя проведе редица срещи с представители на държавното ръководство на Северна Македония, между които с външния министър Буяр Османи, с президента Стево Пендаровски, както и с президента на Събранието, Талат Джафери.... Двамата получиха журналистически въпрос, какво предприемат двете страни по отношение на „оплакванията на македонците в Албания от тиха асимилация и натиск от страна на България“ и дали „Албания ще си затвори очите“ по този въпрос
Идеята идва от албанската партия Алтернатива.
От там настояват да се основе Общност на албанските общини в страната. Тя ще е по пример на настояването за Общност на сръбските общини в Косово" Е Танас Киряков, вие македонистите от Пиринска Македония към коя общинска общност ще сте в РСМ??? Нека титовските македонци продължават да ограничават правата на българите в Северна Македония, та ще видят скоро "от къде изгрява слънцето"
Той е един от типичните примери как по партийна линия се правеше кариера - един необразован човек, от обикновен железарски работник достига до председател на Председателството на СФРЮ след смъртта на Й. Б. Тито (1980).
Човекът, подписал заповедта за създаване на “македонскиот язик”, написал прочувствена молба до цар Борис III: Искам да бъда достоен българин
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.