Епидемия от марсилска треска стресна лекарите в Кюстендилско

Изходът при част от болните е смърт
За епидемия от марсилска треска алармира медицинският управител на МБАЛ "Д-р Никола Василиев" в Кюстендил д-р Александър Величков.
От 7-8 години в Кюстендил и областта се появи една нова епидемия, за която никой не говори. Това е болестта марсилската треска, от която всяка година заболяват 30-40 човека, коментира д-р Ал. Величков.
Досега, въпреки че всички лекари я изучават в медицинския институт, до началото на тази вълна от заболели ние, медиците от региона, не се бяхме сблъсквали с нея, обясни д-р Величков. Откакто се появи, всяка година тя е налице, като болните са най-много през летния сезон и са най-вече от ромското население на Кюстендил. През последните две-три години се забелязва "изнасяне" на болестта от града. Първоначално се появиха болни от селата около общината, а сега вече има и такива от съседните общини - Бобов дол, Невестино и Рила, обясни медикът.
Причинителят на болестта е много специфичен, тя се пренася от кърлежите, но се разнася от кучетата, най-вече безстопанствените. От болестта боледува най-вече ромското население. Въпреки предприетите действия по обезпаразитяване и пръскане не зелените площи бройката на заболелите се увеличава всяка година, каза д-р Величков.
Ако заболяването се пропусне клинично, тоест не бъде разпознато от лекуващите го лекари, а то не се разпознава от тях, тъй като от години в България няма ламблиоза, и болният бъде оставен така, изходът при част от болните е смърт, обясни д-р Величков.
До 2003 година имаше национална програма за картотекиране на видовете кърлежи, които се разпространяват в страната, тъй като те причиняват не само марсилска треска, но и лаймска болест. След промяна в наредбите обаче такова изследване и картотекиране няма, обясниха от Регионалната здравна инспекция - Кюстендил. От РЗИ потвърдиха наличието на епидемия от марсилска треска и лаймска бурелиоза, както и "изнасянето" на заболяването от областния град в съседните общини.
Заразяването става посредством ухапване от кърлеж и по-рядко през конюнктивата на окото при попадане на инфекциозен материал от смачкан кърлеж.
Инкубационният (скритият) период на болестта е 3-7 дни. Началните прояви на заболяването са-втрисане, висока температура, отпадналост, мускулни и ставни болки. Очите стават влажни и блестящи, а гърлото е зачервено. На мястото на ухапването при половината заразени се появява тъмно петно, покрито с коричка и диаметър 0. 5-2 см. Към 3-я - 4-я ден се появява характерен обрив-отначало петнист, а после и пъпчест, с диаметър 2-5 мм., който се разпостранява по цялото тяло. Заболяването протича по-тежко при възрастни пациенти (само при тях има регистрирани смъртни случаи).
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.