Ексклузивно! Класната на Орешарски пред Struma.com: Пламене, аз знам, че можеш, създай ред като в пчелен кошер [Обновена]

"Не съм имала по-добър ученик от Пламен, беше толкова тих и кротък… Необикновено кротко момче. Скромно и много, много ученолюбиво. Изключително ученолюбиво.

С тези думи учителката по биология и химия на ОУ”Христо Ботев” в Бобов дол, днес описва един свой именит ученик - министър председателя Пламен Орешарски.

Йорданка Атева е от Дупница. Тя поема като класен ръководител 5-ти ”В” на 15 септември 1972 година. Естествено не подозира, че сред 30-те 12-годишни малчугани е бъдещият премиер на България.

Не само в класа, но и сред целия випуск, Пламен блестял със страстта си към учението, твърди днес биоложката. „Изключително ученолюбиво момче беше и това е единственото, с което съм го запомнила”, поклаща глава другарката Атева, която с усилие търси в паметта си и други спомени от ученичеството на премиера.

Пламен бил сред малкото деца в основното училище, които се задържали от началото до края на 7 клас в школото. „В миньорските градчета е така – хората отиват да работят, намират препитание другаде и си отиват. Разотиват се и децата. Класовете рядко са с постоянен състав до края”, казва бившата учителка.

„Спомням си, че на първата родителска среща на 5-ти „В” клас, майката на Пламен дойде при мен с молба да го освободим от тежки физически натоварвания, които учебните програми по онова време предвиждаха – знаете как беше, организираха се бригади, съботници…”, спомня си учителката. Крехката физика на момчето обаче, била компенсирана не на 100, а на 300% от желязна самодисциплина и желание за учение. Бил освободен от физическо възпитание, но влизал в часовете, за разлика от други, които гледали да изклинчат.

На повечето от родителските срещи от 5-ти до 7-ми клас, идвал баща му Васил. Защото беше много крехко момче, човекът се притесняваше каква работа ще си намери Пламен, след като завърши гимназията. За по-големия си син – Милети, Васил нямаше притеснения, спомня си Йорданка Атева. По-големият брат на премиера, също учил в основното училище в Бобов дол, но той бил съвършено друг - буен, палав, емоционален. За него Йорданка Атева също си спомня с добро чувство, но не крие, че нейният фаворит е Пламен. „Мисля, че Милети е по-голям от брат си с пет години, знам, че завърши Минно-геоложкия институт, после право в Благоевград”, спомня си 84-годишната жена.

Спомените полека-лека идваха в съзнанието на дългогодишната учителка по биология и химия, която след 36-години като педагог, не иска да набляга на детайлите, а обобщава мнението си като цяло.

„Пламен беше за пример. Пламен беше състрадателен, Пламен беше отзивчив…” , не спира да обсипва с възторжени думи бившия си ученик другарката Атева. „Не казвам това, защото днес управлява държавата… Не. Наистина това беше едно уникално дете, което не може да се забрави лесно - освен всичко, което споменах, Пламен имаше силно развито чувство на принадлежност. Беше добър другар. Веднъж „изгоря” за свой съученик”, спомня си жената. Пенсионираната педагожка разказа, един, по думите й - показателен пример в тази посока, в който, чак като ученик в 7-ми клас, премиерът за пръв път получил първата си оценка различна от 6-ца.

„Помогнал на другарчето си по чин - решил задачите му на контролното по математика, а за своите задачи не му стигнало време да ги реши докрай. Това беше първата му 5-ца”, усмихва се жената. Целият учителски колектив на училище „Христо Ботев” тогава дълго обсъждали причините за 5-цата на Пламен, която учителят по математика – Кирил Атанасов, писал на отличника на школото".

Втора част

„Тогава си помислих - ей го на, дори и за Пламен, дойде момент да си отпусне юздите заради нахлуващите настроения на тинейджърството, но, за да съм напълно наясно, в един от часовете на класа, реших да го поразпитам. Тогава разбрах каква е истината за 5-цата”, споделя бившата класна на премиера, която признава, че и до днес, той е сред любимите й ученици.

„Не е вярно, че учителят няма любими ученици. Има. Защото съществува една друга химия, която я няма в Менделеевата таблица. Тя те кара да се привържеш не толкова заради ученолюбието на някое дете, а заради излъчването му, заради погледа, с който поглъща всяка твоя дума”, почти през сълзи прошепва жената и изброява имената на още много свои ученици, чиито очи няма да забрави през годините. „Не всички бяха отличници, не всички станаха големи хора като Пламен, но се радвам, че станаха големи човеци, но с онова главното „Ч””, прави опит да се шегува жената.

Била строга учителка. Държала много на реда и дисциплината и искала всички нейни класове да са за пример. В спомените на някогашната класна на премиера, изплува случка, в която тя определи негова постъпка като пример за поемане на отговорност. „Беше прието, че момичетата трябва да са с прибрани коси, а момчетата – подстригани късо. Бяха 6-ти или 7-ми клас. В часа на класа видях 12 момчета, чиито коси не бяха приведени в ред и трябваше още на следващия ден да се подстрижат. Сред тях беше и Пламен”, разказа учителката. На другия ден обаче, всички дошли в същия вид на училище и класната взела ножицата. Макар и краен, по онова време, това бил начинът учениците да се съобразяват с реда в училище. „Започвам да настригвам, кой ще е пръв?”, - попитала класната и зачакала. „Настана мълчание, никой не посмя да приближи пръв. Помислих, че ще започнат или да буйстват, или да ме молят за отсрочка”, спомня си Йорданка Атева.

В крещящата тишина на гузното мълчание, сред обърканите погледи на учениците, пръв пристъпил Пламен: „Готови сме другарко! Ще съм пръв!” Желанието й било да изглежда твърда, но внимателно отрязала кичур от косата на момчето. „Останалите, като видяха, че другарката не настригва грозно, също се съгласиха да се лишат с кичур коса от главите си”, спомня си жената.

Тези отколешни скъпи спомени просълзиха възрастната учителка, която днес е вдовица и преживява с 300 лева пенсия. Но не се оплаква. Тормози я единствено това, че внуците й са принудени да работят в чужбина и е категорична, че една от най-важните задачи, които днес премиера трябва да реши, е да върне българските емигранти по родните им места.

84-годишната жена е прекарала два инфаркта и инсулт, но признава, че без помощта на синът и дъщеря си, не би могла да се справи. „Гледам и аз да съм полезна, да не съм в тежест”, казва бившата учителка и с гордост показва два пчелни кошера, които синът й Владимир, преди година поверил на нейните грижи.

„Ако видя премиера на България, бих го посветвала да създаде такъв ред, какъвто има при пчелите и пчелните семейства – всеки знае какви задължения има и ги върши в името на всички”, категорична е биоложката, чието лице, сякаш се озари от пламъче надежда.

„И да не дава оставка, да се обгради с хора, като него – хора, които могат и знаят. Пламене, аз знам, че можеш!”, изрече жената, а след секунда отвърна глава и се скри в една от стаите на къщата си.

Може би, за да даде воля на събудените спомени от младостта си.Ал. Зортев