Ексфутболист-миньор 11 месеца пасе овце, 1 месец обикаля света с парите от продадените агнета

Овчарят Владимир Николов обикаля земното кълбо с парите, изкарани от продажбата на агнета. Той е бивш миньор и е най-популярният животновъд-пътешественик в Кюстендилско, а през дългите зимни месеци - и най-изкусният разказвач в родното си село Николичевци.

Цяла година работи, после за месец заминава за екзотична държава, а като се върне, цяла зима разказва в селската кръчма къде е бил и какво е видял, каза кметицата на селото Спаска Методиева. За Владимир Николов е валидна характеристиката - човек с много професии, ученолюбив, трудолюбив, благороден, пътешественик и голям мечтател, казва още кметицата.

Страстта на най-известния животновъд се родила, след като се пенсионирал от мините и се върнал в родното си село, за да се захване с животновъдство.

Тази година пътувах цял месец с круизен кораб, посетих Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. Миналата година бях в Кушадъсъ, Мармарис и Анталия, за следващата не издавам плана си, но вече съм набелязал маршрут, обяснява развълнувано животновъдът-пътешественик. Той сподели още:

Откакто съм се родил, животът все ме тегли на различни страни. Като юноша играх футбол в отбора на "Миньор" /Кюстендил/. Треньорите виждаха в мое лице перспективен футболист. По-късно тази прогноза се потвърди и станах известен футболист, а по-късно и треньор на "Миньор" /Кн/.

На второ място по важност в живота ми е избраната от мен професия - миньор. Веднага след като завърших средното си образование, станах копач в мина "Бистрица", намираща се в землището до родното ми село. Като закриха мината, работих и големите бобовдолски мини.

Това, което най-много ми направи впечатление по време на пътуването ми тази година, е, че в Швеция няма пощи. Изобретателните шведи не изпращат пликове и не можах да пратя картички на приятелите си. Наложи се след това да ходя при всеки и да му я нося на крака. Купувах ги от места, където бях. Шведите общуват само по интернет. А как си пращат колети, така и не разбрах.

За да стигна до Швеция, минах през Берлин, Прага, Будапеща и Белград. Възхитен съм от всичко, което видях, с думи не може да се опише. Изживях "белите нощи" и се радвах на северното сияние на Скандинавия. Там слънцето залязва в определени месеци от годината в 1 часа през нощта.

Посетих кметството в Стокхолм, където всяка година се провежда церемонията по връчване на Нобеловата награда. В Копенхаген видях замъка на Хамлет. Разходих се с корабче по каналите на датската столица. Видях статуята на малката русалка - символ на Копенхаген, седнала върху скала на брега на Балтийско море. Прекосих Осло, за да видя оригинален викингски кораб от 8 век и скулптурния парк на Вигеланд - посветен на човешкия живот и човешките взаимоотношения, любовта към децата, където има 210 бронзови и гранитни статуи.

Осло е столица на държавата с най-висок стандарт на живота и прираст на населението - Норвегия. По пътя от Осло до Стокхолм се наслаждавахме на невероятно зелената шир, навсякъде прекосена от чисти реки и езера, за да стигнем до Северната Венеция - Стокхолм, разположен върху 14 острова. Няма бурени и запустели имоти, всичко е обработено, заключи Николов.

След като се пенсионирал от мините, бай Владо, както го наричат по-младите в родното му село, се захванал с отглеждането на овце в къщата на родителите си. За кратко стадото му нараснало до четиридесет овце и петнадесет кози. За големите християнски празници Великден и Гергьовден хубаво гледаните агнета и ярета продава на добра цена. През последните години е посетил много държави, градове и природни феномени. За всяка страна, град, културна или историческа забележителност той може да разказва с часове така увлекателно, че човек би предположил, че притежава и четвърта специалност - туризъм. Една от мечтите му е да посети Канарските острови.