Дядо Рамбо чака акумулатор за трабанта, за да натисне газта по пътя към кафенето “При Динчо”
Най-големият ми мерак е да се сдобия с акумулатор за трабанта, който е паркиран в гаража ми заедно със старата “Ява”, е мечтата на 90-годишния Харалампи Койчев от петричкото село Дрангово. Един път да се кача на трабано, да ида до Динчо /б-р Костадин Стойков, който има кафене в селото/ на кафе, това искам, пък да става каквото ще, каза запалено дядо Рамбо, както го наричат съселяните му, пред репортер на “Струма” в присъствието на най-малката си дъщеря Славка, която бе дошла да го види в къщичката му в селото. Дядо Харалампи е най-възрастният шофьор в Петричка община, който е още способен да се движи на четири колела, и историите на живота му са, както на повечето хора от неговото гаснещо поколение, от миналия век.
Ето какво разказа дядо Рамбо: С трабано са свързани едни от най-хубавите ми спомени. Сред тях са за жена ми Мара - почина преди 4 години и нейната снимка от младежки години виси на стената на стаята. Викам на жената: “Маро, обличай се да идем до Кулата да пием кафе”. Тя: “Пак ли ще харчим 10 лева”, ама нейсе - отиваме. Не съм подреден у дома, ама на кафе отивахме. Момче, да си гледате булките, аз още не мога да прежаля бабата. Гледайте си женичките, не се хващайте на акъло на ония с червените муцуни, защото от домашното по-убаво нема, убедено агитира дядо Харалампи.
Той има 4 дъщери - Катя, Величка, Милка и Славка. Живее сам след смъртта на жена си Мара. Каним го да дойде при нас, ама не ще. Доскоро гледаше 4-5 крави, но вече не може, споделя дъщеря му Славка.
Дядо Харалампи посрещна репортера на вестника с поздрав на немски. Научил го от германските войници в Гърция, където бил в състава на българските окупационни войски от 1942 до 1944 година. На масата на стареца винаги има 4 книги на немски, които редовно чете, тъй като знае перфектно езика.
През 1942 година младият тогава Харалампи Койчев от селото, носещо името на легендарния полковник Дрангов, се заклел на река Морава в Сърбия вярно да служи на родината. Той бил в Трета дружина на 14-ти полк. После до 1944 година служил в българските войски в Гърция. Тогава бяхме приятели с немските войници. Аз ги учех на български, те на немски. След това воювах срещу тях. Стигнах до Унгария, от селото бяхме 11 души фронтоваци. Жив съм само аз. Имам само един набор от селото - бай Ильо. 90 години нито съм пил алкохол, нито съм пушил, разказа още дядо Харалампи.
Въпреки възрастта си, той още кара своя трабант, закупен за 5300 лева през 1981 година. По ирония на съдбата пред запален шофьор като него възникнал проблем - имал всичко на всичко четвърто отделение образование, а на такива не давали книжки. Нейсе, изкарал си книжка. През живота си бай Рамбо е карал мотор “Киев”, след това 250-кубикова “Ява”, която е в гаража, и “Симсон”. Купил явата за 600 кг пшеница от “Зърнени храни”. С нея навъртял 60 000 км. Преди трабанта карал запорожец. Където и да ида, навсякъде бях с трабано. Разболях се обаче с очите, отидох при доктор Бухлев, а той ми вика: Трябва да отидеш при д-р Тумбев. Даде ми и бележка, ама аз не отидох. 15 години я карах така, но веднъж с бабата с трабанта на светофар имах проблем. Оперираха ми и двете очи, преди 4 години едното, преди 2 г. - другото. Сега пак мога да чета и да карам, радва се дядо Харалампи.
Той е работил като фурнаджия в селкоопа, пекъл хляб за хората. Бил и 15 години казанджия на селкоопа. Не близва алкохол, но още пази ракия от 1980 година, с която черпи гостите. Оня живот, дето го живяхме ние, беше друг, тежък. България сега живее добре, вие, младите, сте добре. Казват не стигали парите. Не стигат на тия дето пият ракия.
Момче, гледай да си млад и здрав. Да бях сега млад -сбогом, сиромашийо, възкликва по младежки бай Рамбо.
Коледа и Нова година той изкара у дома си в Дрангово . При него дойдоха четирите му дъщери и внуците. Не пие, ама си хапва свинско, и то гледа да е по-дебело. Кръвно не вдига, похвали баща си дъщерята Славка. А кметът на Дрангово Ангел Балтаджиев обеща да подари акумулатор за трабанта на пълния с живот 90-годишен бай Рамбо, за да може да ходи на кафе при Динчо.
"Окупация" на българска армия в земя населена с българи няма.
Жив и здрав да е този достоен човек и българин!
Участието ни после в Отечествената война не измива напълно нашата вина. И ние бяхме наказани след войната от съюзниците. Чети Тадоре история, там пише за санкциите които ни бяха наложени. Аз лично виждах как редовно български тирове пътуваха пълни с агнета за Гърция сума ти години. Та Тадоре преди да повтаряш тъпи коментари на днешни посерковци, поговори с малкото останали възрастни хора. Но не бивши фашисти и разни тъпанари, а честни умни българи, които осъждат фашизма и неговите прояви тогава и сега. Не може само да се хвалим, а трябва да погледнем и истината!
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.