Директорът в ЮЗУ Кр. Папучаров от болничното легло: Господ ми изпрати изпитание
Съпругата на Кр. Папучаров е неотлъчно до болничното легло
Осъзнах колко ценна е обичта на близките и подкрепата на приятели
Тежко пострадалият шеф на дирекция “Образователни дейности” в ЮЗУ Красимир Папучаров, който, както “Струма” писа, падна от терасата на 2-ия етаж на къщата си преди 5 дни, е преместен от реанимация на благоевградската държавна болница в ортопедия. Той е в стабилно състояние и без тежки последици, но остава под активно лекарско наблюдение предвид получените сериозни травми - 5 счупени ребра, ключица и лопатка.
Вчера от болничното легло Кр. Папучаров въпреки силната болка се съгласи да разкаже за инцидента:
Господ ми изпрати да преживея едно изпитание, но можеше да бъде и много по-страшно. Само като си помисля, че от това необезопасено място можеше да падне и 10-годишният ми син... Всичко стана като на сън, бяхме с приятели на терасата, станах от стола и исках да взема кокали за кучето. При стъпването се подхлъзнах и инстиктивно се хванах за бебрекюто, но то е неукрепено и политнах назад, паднах на стола и заедно с него се преобърнах...
Помня ясно всичко, първата ми мисъл след падането бе: Господи, ще оцелея ли?
Сега в този тежък момент имах възможност да премисля много, оцених обичта на най-близките ми хора. Знаете ли колко малко му трябва на човек. Много ме развълнуваха хилядите обаждания на мои познати, някои от тях научили от интернет и ми звънят, за да ми дадат кураж по телефона от Германия, Италия, Америка. Моралната подкрепа, която получих, е огромна. Това са незабравими жестове на внимание, които безспорно ми вдъхват кураж и вяра.
Ние, българите, сме човечни и съпричастни към болката на другите. Винаги съм бил християнин и съм възпитан в почитание на всички християнски нрави и обичаи. Възпитаван съм в труд и постигане на успехи с доказване на качества и знания. Защото бе неизбежно в тези години, когато аз съм се родил, човек да успее без труд и постояннство. Така възпитам и моите студенти, хората трябва да се трудят... Чувам и коментари, че съм построил скъпа къща. Но аз живея с кредити, направил съм си финансовата равносметка и се радвам на това, което съм построил и постигнал, домът е моята крепост.
На моите приятели казвам благодаря и слава на Бога, че ми остави здрава дясната ръка, за да мога да се прекръстя и благодаря за оцеляването ми. Защото в бокса до мен в реанимация имаше млад 30-годишен мъж, който се подхлъзнал на улицата и паднал, но контузил шийниите си прешлени и сега остава парализиран.
Благодаря на всички лекари и медицински специалисти, които ми оказаха помощ от Спешен център, приемното отделение на болницата, реанимация, хирургия и ортопедия. Снахата д-р Деси Андонова е неврохирург и работи във Военна болница в Берлин, тя дойде специално да ме види и потвърди, че терапията, която ми е назначена за лечение в благоевградската болница, е възможно най-добрата, каза Папучаров.
Съпругата му Зорница, която е неотлъчно до него, сподели: Тревожното в момента на инцидента бе, че линейката дойде на 25-тата минута и лекарският екип се забави не по тяхна вина, а защото нямаше как да обясним на опертора на централата на спешния тел. 112 адреса си. Ние живеем в махала Деянци на село Изгрев. Това е адресът ни по лична карта, нямаме официално номер на къщата и име на улицата. Спешният сигнал се подава в Благоевград от Координационната централата в София и нормално е линейката да има джипиес система. Но в случая нас ни няма вписани като адресна регистрация и този проблем не е само за нас, а за всички съседи. Нашите къщи не са незаконни, живеем вече 3-та година, а нямаме регистрационен номер.
Господ е пазил Краси, възхитена съм от професионалното отношение на всички лекари и целия болничен персонал, заключи съпругата Зорница.
Завеждащият ортопедично отделение д-р Ал. Сивиков уточни, че Кр. Папучаров е стабилизиран, предстои му диагностично уточняване на скенер и последващо ортопедично лечение. Възстановяването ще бъде продължително, необходима е ежедневна рехабилитация.
сивиков ще те инвалидизира най добре
Хвала ти за думите - наистина много малко ни е нъжно, за да сме щастливи!!!
Оценяваме истинските неща, само когато ги изгубим или самите ние си отиваме от тоя свят!
Бог да е с теб и семейството ти!
p. s.
Удиви ме позитивния начин, по който този човек възприема случилата се неприятност.
Извлякъл е "позитивното" - а то е поуката, че човек трябва да е благодарен за толкова много неща.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.