Диагнозата на младите в Благоевград: Бягство от реалността, комплекс "Ниска заплата", панически страх за работното място и клаустрофобия в родния град

За провинцията се знае – чист въздух, здрава храна и спокоен живот. По-малко разходи, хората живеят в собствени жилища и е среда за едно добро развитие на поколенията. Като всяко нещо в България, нещата обаче стоят наопаки.

Тенденция, превърнала се вече в закономерност, е постоянното изтичане на качествена и образована работна ръка от университетския център Благоевград. Посоките са две – столицата София и чужбина. Елементарна статистика показва как всеки втори висшист търси реализация извън родния си град. Това са данни от българските синдикати, които със сигурност са актуални и за благоевградска община, въпреки че такава точна статистика би било трудно да се засече, имайки предвид липсата на промяна на адресна регистрация. Родените тук в повече случаи са с наследствени имоти, както и с ярко изразен местен шовинизъм и рядко прибягват до смяна на постоянното си местожителство. Иначе казано, градът държи една почти изкуствена популация, която се заменя ежегодно. Едни отиват да работят и живеят по други места, а други, от по-малките населени места в областта, идват на тяхно място. И това би могло да се нарече естествена (де) градация. На какво се дължи това и защо хората, основно младите от 20 до 35 г. и с образование, търсят бъдеще и щастие извън родните си места, се опитахме да отговорим със серия въпроси към определената група благоевградчани, излезли на „гурбет” в София или чужбина.

Липсата на сериозен корпоративен бизнес в региона посочва, 27 годишният Петър К., завършил с отличие Бизнес администрация в АУБ. „В Благоевград, единственото място, където можеш да вземеш заплата от порядъка на 1000 лв. НЕТО е " Благоевград- БТ, а всеки знае как се започва работа там”, категоричен е той. „Освен това, сигурността на работната позиция и заплащането, дори и да се намери някаква добра позиция, е никаква. Човекът няма алтернатива и на практика е женен за службата си, ако въобще я намери”.

34-годишната Зорница Н. е от близо 6 години в София. Според нея Благоевград не предлага възможностите за реализация, които може да предложи град като столицата. „Бизнесът е центриран предимно там и като форма на управление, и предмет на дейност. От друга страна, твърде често срещано явление е и фактът, че за една и съща позиция или предлагана стока и услуга, в малкия град цената е значително занижена, което води и до това центриране на пазарите на стоки и услуги към места, където те ще бъдат адекватно възнаградени” коментира тя.

Илия Г. е току що преместил се в София IT служител. Той посочва липсата на работни места в неговата сфера, естествен както и заплащането при малкото съществуващи такива, като основна причина за решението си. В неговия случай, както и в повечето, реализацията извън Благоевград води и до друг тъжен фактор. Семейството му ще го последва.

За съжаление има и по-тъжна тенденция. Повечето млади хора, които избират София пред малкия град, нямат семейства. Тези, които имат, избират още по-крайното решение- чужбина. Преди влизането на България в ЕС, в чужбина заминаваха предимно висококвалифицираните кадри. С покани и сигурна работа. С отварянето на границите, всеки що годе кадърен и можещ в по-ниско котираните сфери, от сорта на строителството и общата работа, търсят късмета си и този на семейството извън малката страна.

Изводите са неприятни. Излиза, че младият и образован човек бяга от евентуалното си бъдеще на „крепостен селянин”, който е обвързан до кокал с феодала си. А той, феодала, пък всъщност е собственик на манифактурка, на малък бизнес, работилничка, цехче, зависещи от силните на деня в държавата. „Крепостни феодали” живеещи в почти същата драма. И в същото време парите, прехраната и сигурността, и по-точно тяхната липса, обезличават не само иначе прекрасния Благоевград, но и всички чаровни малки градове на България.

Именно от силните трябва да дойде решението. Да поведат регионите си и държавата към едно по-добро бъдеще. Да се излезе от блатото на политическото и икономическо безвремие. Иначе, вече призрачните и обезлюдени села ще лепнат болестта си на малкия, на средния, а защо не след време и на големия град.

Димитър Христов