Деклариране и внасяне на данък върху недвижимите имоти

Административно правна процедура

Цел
Деклариране на обстоятелствата, предоставящи информация за определяне на данъка върху недвижимите имоти от страна на общинската приходна администрация и уреждане на начина на внасянето му от данъчно задължените лица.

Правно основание
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), глава втора, раздел I

Субекти
Първа страна:
Орган на общинската приходна администрация по местонахождение на облагаемия недвижим имот.

Втора страна:
Данъчните субекти, към които спадат:
- собствениците на облагаеми недвижими имоти;
- лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване върху облагаеми недвижими имоти;
- концесионерите;
- лицата, собственици на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот – за този имот;
- лицето, на което е предоставен за управление имот, който е държавна или общинска собственост.

Описание
Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те трябва да декларират съответната част от имота и да внесат данък за нея. Въпреки това всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограничено вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват, или не.

Действия на страните в хронологичен ред
А. Деклариране
Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица или от техни представители чрез лично явяване в данъчния орган. 
Декларацията може да бъде изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. 
Декларацията може да се подаде и по електронен път, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти. 
2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство. 
При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.
3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък. Размерът на данъка се определя от общински служител. 
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.
При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

Б. Внасяне на данъка
Всяка година задължението се определя върху данъчната оценка към 1 януари и се съобщава на лицата до 1 март.
Данъкът се внася в брой в касите на общинската приходна администрация, или безкасово по съответната сметка. 
Когато данъкът се внася по банков път, това става с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове:  до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Данъкът постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
За новопостроените сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми, и обратното, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождение на имота. В тези случаи задължението за заплащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца,  в който е настъпила промяната.

Допълнения
Общинският служител проверява подадените декларации. Той може да поиска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. 
За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. 
„Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

Правни последици
При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти.
Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Необходими документи:
1. Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
2. Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане на данъка към местния бюджет

Деклариране недвижим имот

С последните промени в закона и приетото изменение на Закона за местните данъци и такси от 27.10.2018г., влизащо сила от 01.01.2019г., отпадна задължението за новите собственици да подават данъчна декларация в двумесечен срок от придобиване на недвижим имот.

До влизането в сила на промяната всеки собственик придобил недвижим имот чрез покупко-продажба, по дарение или по друг начин, както и ограничените вещни права върху тях, бе длъжен да подаде съответната писмена декларация по чл. 14 ЗМДТ пред съответната общинска дирекция „Местни данъци и такси“  за деклариране на недвижимият имот по неговото местонахождение.

След 01.01.2019 отпадна санкцията за физическите лица, предвидена за неспазването на задължението за деклариране на недвижим имот по чл. 14 ЗМДТ. Тази санкция отпадна, тъй като не е налице задължение за деклариране на недвижимият имот пред съответната данъчна дирекция на общината. Конкретно промените в Закона (ЗМДТ) посочват следното :

Не следва да се декларират построени или завършени недвижими имоти

С влизане в сила на промените в ЗДМТ, се освобождават от подаване на данъчни декларации при облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава собственици на новопридобити недвижими имот, получени чрез покупко-продажба, замяна, дарение или друга правна сделка.

Самото вписване се извършва от страна на службите по вписванията, заедно с Нотариусите, който съгласно измененията на нормативната база за деклариране на недвижим имот вече (след 01.01.2019г.) са задължени в 7-дневен срок да предоставят на съответните териториални данъчните служби към общините, цялата налична имуществена информация относно сделките по  прехвърлените недвижими имоти.

Тази информация се предоставя с цел тяхното служебно деклариране пред общинската служба,  както и да посочат размера на платения при придобиването от страна на купувача местен данък.

Влизането на тази законодателна промяна създаде условия за по добра работа на отделните служби и намаляване на административната тежест за граждани и юридически лица, предвид обстоятелството, че информацията за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е публична.

Не следва да се декларират новопостроените сгради и обектите в тях.С влизането в сила на промените в Закона (ЗМДТ) отпадна и задължението за подаване на писмена данъчна декларация, съгласно изискванията на чл.14 ЗМДТ за деклариране на недвижими имоти, както и за възложителите в сферата на строителната дейност.

Съгласно новия режим от деклариране на недвижим имот се освобождават и собствениците на новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Всички налични данни за определяне на размера на дължимият данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти вече се предоставят на служителите от компетентната Дирекция „Местни данъци и такси“ от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по Акт образец Нр. 14.

С оглед на това задължението за предоставяне на информация до Общинската администрация е обвързано от това, дали сградата подлежи на въвеждане на експлоатация по реда на ЗУТ.  Промяната в закона засегна и въвеждане и деклариране на недвижим имот в  сградите от пета до първа категория.

Остава задължение за деклариране на имот в сгради т.нар.“шеста категория“ по ЗУТ 

Единиствената категория, за което е валидно задължението за деклариране на недвижим имот, остана относно новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

С оглед на това, че тези сгради не подлежат на самостоятелно приемане от общинските органи, за собствениците остава задължението да ги декларират в двумесечен срок след завършването им.

Тази данъчна декларация  по чл. 14 ЗМДТ се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира учреденото му ограничено вещно право е самият ползвател.

Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси” към общинската данъчна служба по местонахождението на новопридобития имот