Български работник избяга от плен от ферма край Солун

47-годишен български гастарбайтер в Гърция избяга от плен от ферма край Солун и без едно евро в джоба вървя пеша 270 км, за да се прибере в България.

Ибрахим Рефик от с. Окорш, община Дулово, заминал за Гърция на 10 януари. За 7 месеца тежка физическа работа във ферма в с. Крохотани, на 12 км от Солун, чорбаджията му не му е платил и едно евро, предаде БГНЕС.

Мъжът работил с още двама българи при братята Лазар, Алекси и Ангел, чиято фамилия не знае.

Гъркът заключвал работниците си като затворници, на прозореца на стаята имало решетки, подхвърлял им по някой залък, изключил хладилника в стаята, за да не пият студена вода с обяснението „да не се разболеят“.

Ибрахим Рефик и останалите двама захранвали яслите на животните във фермата, цепели дърва, последната им работа била най-тежка – събиране на балирана люцерна.

„Връзват балите не със сезал, а с тел, всичко ме боли, по 24 тона на ден прехвърляхме, един цент не ни плати за тия кажи-речи 7 месеца“, оплаква се Ибрахим Рефик.

„Една вечер чорбаджията пропиля в казино 20 000 евро, ядоса се, когато го попитах кога най-сетни ще ни плати, а той каза да свършим и другата работа, пък тогава“, допълва гастарбайтерът.

След като разбрал, че няма да вземе и стотинка за робския си труд във фермата с 800 животни, на 4 юли призори Ибрахим Рефик избягал.

Вървял пеш от Солун до ГКПП „Промахон–Кулата“, хранил се само със сливи.

За нещастие объркал пътя – вместо към Серес тръгнал пеш към Драма. В района на планината Славянка вървял по кози пътеки, страхувал се да не го застрелят гръцките гранични власти.

Влязъл през ГКПП „Промахон“ в България миналата събота и пак пеш стигнал до Благоевград, където спи където му попадне, а от три дни се реди пред Кръвния център на болницата в Благоевград, за да даде кръв и с платените му 50-60 лв. да се прибере в родния край.

„Остават ми още 600 км, лошото е, че краката ми се подуха, не мога вече да вървя“, казва Ибрахим Рефик.

Работодателят му взел мобилния телефон, а той не помни номерата, за да се обади на децата и съпругата си в родното село.

„Не знам живи ли са, здрави ли са“, притеснява се гастарбайтерът. Той има син и дъщеря, която го дарила с внуци близнаци.

„На другите двама работници - единият е от санданския край, другият от Исперих, чорбаджията им взе личните карти и шофьорските книжки, те не могат да избягат“, обяснява Ибрахим Рефик.