Банго Васил празнуват ромите в Симитли, Корнелия Нинова ВИП гост в Сандански

На 14-ти януари ромите посрещат Нова година. Стотици роми от Симитли събраха семействата си около отрупани с традиционни за тяхната Бъдни вечер маси,развеселени ,защото според поверието каквато е тази вечер такава ще е и годината им . С ромите в Сандански празнува и депутатът от БСП , Корнелия Нинова ,която бе специално поканения ВИП гост на Банго Васил в курортния град. За ромите Василица е един от най-големите и най-почитани празници от ромите.

Нова година или Банго Васил (куцият Васил) ромите отбелязват в разстояние на 2-3 дни (13, 14 и 15 януари), като навечерието му е свързано с ритуалите за Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банго Васил, а третият “патерицата”. Според изследователите на ромският бит и етнос на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. - Банго Васили. Вечерта на 13 януари срещу 14 януари много често изпълнява ролята на Бъдни вечер. Празнуването е свързано с няколко ромски легенди, които могат да бъдат разделени на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. По опосредстван начин връзка с празнуването на Васильовден има и легендата за ятото гъски, които спасяват ромите от египетската войска, като ги пренасят през Червено море.

На ромската Бъдни вечер като семеен празник, се слагат постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Много срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели, като на първо място са кръстниците, съпроводено е с богати трапези и веселби.

Повсеместно празникът, известен като "Циганската Нова Година" е съизмерим единствено с честването на Гергьовден.

П. Петрова