68-г. кандидат-студент Димитър Мишев попълни тест по български език

2537 кандидат-студенти, най-възрастният сред които бе 68-годишният Димитър Мишев от Благоевград, се явиха вчера на най-масовия приемен изпит по български език и заедно с трите граматически задачи писаха есе на тема “ Добрата дума, която забравяме в кризата”. Два часа преди началото изпитният вариант бе сглобен в присъствието на зам. ректора по учебните дейности на ЮЗУ доц. Траян Попкочев и председателя на изпитната комисия по български доц. Евдокия Христова. Кандидат-висшисти и техни родители изтеглиха от 4 различни варианта една след друга задачите. Половин час преди старта на изпита мястото си в 112 стая в сградата на Строителната гимназия зае и най- възрастният кандидат-студент, който определено бе притеснен от журналистическия интерес, но не отказа да коментира мотивите за решението си да учи.

Има три периода в живота, в които хората решават да кандидатстват във висше училище, коментира зам. ректорът доц. Попкочев. Най-масово безспорно е след завършване на средно образование, когато човек търси призванието и професията си. След това около 40-45-годишна възраст, когато вече има кариера зад гърба си иска или да разшири квалификацията си с допълнителна специалност, или да научи нещо, което се е превърнало в неосъществена мечта, т.е. за удоволствие. И третият период е около и след пенсиониране, когато идва желанието да запълниш многото свободно време и да осмислиш живота си, анализира зам. ректорът.

Ето какво призна в ексклузивно интервю вчера минути преди началото на първия си кандидатстудентски изпит 68- годишният Димитър Мишев:

- Г-н Мишев, защо решихте на тези години да кандидатствате в университет?

- Това е мое желание от младежките ми години.

- Вече сте пенсионер, какво сте работил преди това?

- На различни места, бил съм и служител на ХЕИ, и работник.

- Какво точно вършехте в ХЕИ?

- Работех по линия на охрана на труда.

- Първото желание, което сте посочил в документите за класиране, е “Право”, защо?

- Ако успея на изпитите, определено това е специалността, която най-много искам, не че е толкова престижна, но е свободна професия. Не искам да правя кариера, просто желанието ми да уча е много голямо.

- Какво сте завършил?

- Гимназия и после техникум. Механоелектротехникум.

- Семейството Ви подкрепя ли Ви? Имате ли съпруга, деца?

- Да, имам съпруга и двама синове, и те донякъде ме подкрепят, но определено имат и резерви към решението ми да кандидатствам. Но все пак това е мое решение.

- Колко са големи синовете Ви? Те следвали ли са в университет и семейни ли са?

- Синовете ми са на 35 и на 30 години, не са семейни. Единият е завършил висше образование, педагогически профил.

- Той работи ли като учител?

- Не можа да се реализира като преподавател, работи като треньор на плувния басейн в Благоевград.

- Казахте, че мотивите ви да предпочетете правото като специалност са лични, какво имате предвид - съдебни спорове за решаване или емоционално притегляне?

- Подбудите ми са вътрешни, емоционални, искам да се сблъскам с тази наука, чувствам, че имам заряд и ми е много интересно.

- Готвихте ли се за двата изпита по български и история?

- Готвих се, разбира се, но отделих много малко време, около месец и половина и усетих, че това е недостатъчно. Поне 3 месеца трябваше да уча.

- Ако не ви приемат тази година, догодина ще имате ли смелостта пак да кандидатствате?

- Не мога да кажа за догодина нищо.

- Задочно или редовно обучение предпочитате?

- Задочно, разбира се, за да мога да работя.

- Нали сте пенсионер...

- Това не ми пречи, а и не съм от хората, които ще си седнат вкъщи нищо да не правят, аз съм деен и активен човек. Четири години работех в строителството, само допреди 5 месеца, но в момента няма работа. Не се срамувам, мога всичко да работя. За бизнес нямам начален капитал и реших, че е добре да се захвана с нещо, вместо да си губя времето в бездействие. Затова и реших да кандидатствам.

- Ако Ви приемат и станете студент, дали ще имате време и да учите, и да работите?

- Ще си търся такава работа, че да ми остава повече свободно време да чета. Но сега е рано до говоря, изпитът е първата стъпка, а още не съм я направил.