40 000 поразени от чума прасета са загробени на сметището

40 000 прасета, болни от класическа чума, са били загробени на сметището в Дупница под местността Вангелова чешма, където в момента кметът Атанас Янев предлага да се строи завод за преработка на отпадъци на всички общини от Кюстендилска област. Това съобщи бившият заместник-кмет Валентин Караилиев, който е завършил факултета по биология на Софийския университет, специалност “Опазване на околната среда и водите” и предупреди, че разкопаването на сметището може да предизвика отново бум на епидемията.

Бацилът на смъртоносната болест учени установяват, че е жив с десетилетия, бактерията е особено опасна и евентуално разкопаване на сметището може да увеличи риска от зарази. Валентин Караилиев съобщи още, че учени са изяснили категорично, че подобни гробища по никакъв повод не трябва да бъдат разкопавани, а пък предишни епидемии от чума са били предизвикани и от затопляне на климата, какъвто е случаят в степите на Централна Азия.

Валентин Караилиев съобщи, че чумата е погълнала свинете от два действащи свинекомплекса в Дупница в местността Кобасина и Злево, когато началник на свинекомплексите е бил сегашният земеделски лидер и бивш заместник-кмет Васил Боцев. Това е станало преди около 20 години, в края на периода на социализма. Заместник-кметът Васил Боцев потвърди информацията за чумната епидемия в Дупница, когато той е бил директор на свинекомплекса, но не можа да си спомни нито годината, нито точната бройка на поразените от чумата свине.

Съобщавам този факт, за да предизвикам дебат по въпроса трябва ли в Дупница и точно на това място да бъде изграден завод, още повече, мястото отстои по въздух на километър и половина от най-големия жилищен квартал в Дупница - “Бистрица”, а изискванията по закон са заводът да отстои на 7 км от населено място, каза Караилиев.

Освен всичко ние, гражданите на Дупница, недоумяваме защо заседанието по изграждането на депото в Дупница в присъствието на бившия министър на околната среда и водите Евдокия Манева, настоящ заместник-министър, се проведе при закрити врати. Това буди у всички нас тревога, защото става въпрос за здравето на около 60 000 души и за екологията в региона.

Валентин Караилиев съобщи още, че на действащото сметище текат гнилостни процеси от разлагането на органични материали, от които се отделя метан и особено сега при затоплянето на времето се стеле ужасна миризма над града, която не идва от “Актавис”, а от градското сметище, което е напълно занемарено. Той съобщи още, че всички отпадъци от производството на химико-фармацевтичния комбинат преди години не са третирани, а са загробени на сметището, които сега при разкопаване може да предизвикат истинска екологична катастрофа за града. Той смята, че както вирусът, така и тези химични отпадъци при определени условия може да се активизират.

Междувременно председателят на Общинския съвет Явор Тодоров насрочи извънредна сесия на 2 юни, на която ще поиска съгласието на съветниците в Дупница да бъде изграден заводът, общината да се включи в новото сдружение, което ще носи името “Рила еко” и в същото сдружение ще влязат общините Кюстендил, Невестино, Трекляно, Сапарева баня и Бобов дол, които ще карат боклуците си за изгаряне в Дупница.

Кметът на Дупница Атанас Янев заяви, че мястото на свинското гробище не съвпада с парцела, отреден за изграждане на завод за отпадъци. Отредили сме нов терен, платили сме на двама собственици. Теренът се намира под сега действащото сметище на Дупница, което ще бъде рекултивирано. Новият терен е изследван, направени са геоложки проучвания, общо 48 дупки. Не е открито нищо смущаващо, каза кметът.

Той разясни, че става въпрос за завод, а не за депо за отпадъци, и заводът в Дупница няма нищо общо с депото, за което водеше битки кметът на Кочериново Костадин Катин.

Заводът ще произвежда еленергия от боклук. От 1 тон боклук ще се получава 1 кг графит за тонери, моливи. Новият собственик, италианецът Давид Роза, може да печели много, затова ще инвестира около 30 милиона лева, каза градоначалникът.

В Дупница заводът ще бъде построен на модулен принцип, най-вероятно два модула, които ще преработват по 25 000 тона боклук годишно. Затова не би следвало да има напрежение сред дупнишката общественост, каза кметът.