150 армъни се събраха край Вангелова чешма

Над 150 армъни отбелязаха традиционния си събор в чест на Богородица в местността Вангелова чешма край Дупница с песни, танци и овчи курбан. Млади момчета и момичета с родителите си пресъздадоха ритуала “Сватба” и ожениха влюбена двойка, както е било в миналото. Секретарят на Дружеството на армъните в Дупница Стоил Тушев уши сватбения байрак, наречен хламбара, с помощта на двата рода на фона на любовни армънски песни като най-гласовит се открои Минчо Георгиев, който преведе една от песните, като разкри, че в нея се разказва за любовта на влаха към жената, от която в света по-голяма няма: “Един влах хубав, хубав, искал една жена... продал си ямурлука, не му я дали, всичко си продал, за нея дал всичко и така тя станала негова”.

С огромно вълнение и сълзи в очите д-р Методи Янков от Дупница, който е прокурист в МБАЛ “Света София”, представи труда на своя баща Владимир Вангелов и дядо си Янко Вангелов. Двамата построили голяма и красива чешма, от която носи название цялата местност Вангелова чешма. Двамата със сестра му сега я обновили с прекрасна паметна плоча и картина от гранит, представяща армъните номади със стадата им. Чешмата се слави с най-вкусната вода и над 100 армъни напълниха огромни туби.

Тази чешма трябва да ни напомня за нашия род, нашия етнос, за да не прекъснем връзката си с миналото, за да не останем без корен, обясни д-р Методи Янков. Бизнесменът от Дупница Милан Раков също се оказа влах. Той успя да се изкачи с джипа си до високата поляна, отрупана с къпини. С един куц крак той се устреми право към хорото: Току-що свалих бинта, кобилата ме настъпи по време на езда, обясни контузията си Раков и стовари огромна чанта с провизии за гостите на тържеството. Той бе един от спонсорите на събора, като предостави лично овца.

Пръв на поляната още в 6.30 ч. сутринта се оказа готвачът на армъните в Дупница Шишман Методиев, който от 10 г. приготвя овчия курбан. В приготвянето и поднасянето на курбан ние търсим добронамереност помежду си, обич и закрила и най-хубавото е, че го ядем колективно на поляната сред песни и много смях, обясни готвачът и представи помагачите си Венко Лумбев, Сашо Велинов, Христо Аргаров, Вангел Янков-Влао.

Насядали по ливадата, старите говореха помежду си на майчиния си език, а по-младите се оказа, че не го разбират.

“Ной, хим армънъ. Лимба носта ясти мулто веки...”, заприказва Минчо Георгиев, който гледаше на всеки котелката да е пълна с благоуханната манджа. И превеждаше: Ние сме армъни, езикът ни е много древен. Принадлежим към романската езикова група и се различаваме от всички останали езици, които се говорят на Балканите...

Дупничани твърдят, че армъните никога не са враждували помежду си, в града те много си помагат, известни са с трудолюбието си и никога не казват лоша дума за друг. Това са най-благородните и изявени хора. Сред най-бележитите армъни в Дупница са професор Писан Паризов от Благоевград, лидерът на Българска евролевица в Дупница и шеф на Дома на техниката, Дамчо Дамов, брат му д-р Атанас Дамов, уважаваната лекарка от МБАЛ - Дупница д-р Елена Гюзелева, лекоатлетката в България Йорданка Янкова, треньорът на “Марек” Янко Динков.