101-годишната Люба Праматарска от Гоце Делчев: Тайната за дълголетието- благия характер, готовността да помогне! Никога на никого не е завиждала

Родена е на 4 октомври 1923 година в Неврокоп. Дядо ѝ, баща ѝ и цялата рода са преселници от село Черешово, Драмско. 
Като дете помагала в отглеждането на тютюна. Семейството сеело по пет декара, в работата участвали и четирите деца. 

Пожелала да стане шивачка, Люба постъпва в Стопанското училище в родния си град. И днес си спомня имената на директорката и на класната си ръководителка – Бижкова и Градинарска. В училището създава приятелства, които остават за цял живот. 
Трудовия си път започва като шивачка. Годините са военни, мизерията – пълна.

Младата майсторка шие абитуриентски рокли от … тензух. 

По-късно започва работа в новосъздадения Завод за ципове. В началото е на машина, след това – на опаковките. 
Идва най-щастливият ден в живота ѝ – омъжва се за много добър човек. „Извадих такъв късмет, какъвто никой не е извадил“ – казва с умиление старата жена.

Съпругът ѝ Мирчо е с благ характер и това не е само нейно мнение. Като управител на стол, той помага на бедни хора. 
Двамата отглеждат с много любов дъщеря си Лидия и сина Людмил, които растат умни и послушни. Години наред семейното щастие е пълно, докато не идва раздялата с бащата, който умира на 69 години. 

Днес за столетничката се грижат нейните син и снаха. Чувства любовта и на дъщерята, на внуците и правнуците си. А и тя много им се радва и все повтаря колко добри хора са. 

През дългия си живот тази жена се е радвала и се радва на добро здраве. Ходела е само пет пъти на лекар! Наложило се да лежи в болница едва когато неотдавна си счупила крак. В разговора ни не пропуска да изрази задоволството си от грижите на медицинския екип в Гоцеделчевската болница. 
Какво е разковничето за нейното дълголетие? 

Отговаря ми, че няма такова. Никога не е спазвала диета, но предпочита постните гозби. На времето са приготвяли много юфка и кускус Разточвали по 50 кори, и на махалата правели. 
И все пак, ако има някакво разковниче, то е в благия ѝ характер и в готовността ѝ да помогне. Никога на никого не е завиждала. 

Допреди две години се е разхождала в парка заедно със своя съседка. Сега слиза само до градинката пред къщата, но и за това е благодарна. Нали може да се радва на любимите си цветя, доволна е. 

Юлия Баймакова 
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона