Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) "отряза" възможността транссексуалните да променят юридически пола си. Тълкувателното решение на Върховния съд е от днес и е покрепено от 28 гласа на съдии, а 21 са се подписали с особено мнение.

Тълкувателно дело № 2/2020 г. завършва с решение: "Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален."

Така се слага край на досегашната практика на немалко съдебни състави да разрешават юридическа промяна на пола на транссексуални, както и край на колебанията в самия ВКС за предпоставките да се даде яснота на правната уредба - дали трябва да е извършена операция за смяна на пола, дали е достатъчно да е започнала хормонална терапия или др.

Съдиите в решението си се позовават на решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. Конституционният съд (КС) извърши задължително тълкуване на понятието "пол" - според Основния закон то следва да се разбира само в биологичния му смисъл. "Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като "понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството".

Правото на Европейския съюз не налага различен извод по поставения за тълкуване въпрос. В мотивите на ОСГК се цитира практика на Съда на Европейския съюз, като върховните съдии констатират, че в своите решения СЕС оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.

Припомняме, че практиката на съдии да разрешават промяна на пола се основаваше най-вече на решенията си на Европейската конвенция за правата на човека и на практиката Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът в Страсбург е изтъквал като проблем, че в България няма законодателство, което да урежда процедура за юридическа промяна на пола, като е признавал, че тя е възможна по съдебен път, но трябва да бъде уредена и по административен. Наскоро ЕСПЧ осъди държавата и за това, че без да се излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да се търси баланс между обществения интерес и правото на личен живот на транссексуалния, му се отказва юридически да промени пола си.

Той анализира практиката на Съда на ЕС и стига до извода, че той оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.

ВКС отделя специално внимание на практиката на съда в Страсбург и констатира, че основанието за осъждане на държавите е липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури. Но и подчертава, че ЕСПЧ е отбелязвал, че на всяка държава трябва да се предостави свобода на преценка дори дали "да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция".

Що се отнася до осъжданията на България от транссексуални, ВКС изтъква, че причините за тях са две - разнородната практика на съдилищата и липсата на мотиви да се откаже юридическа промяна на пола. И заявява, че с днешното му тълкувателно решение практиката ще бъде уеднаквена. 

За липсата на мотиви, с които съдилищата да обосновават защо общественият интерес да не се допусне юридическа промяна на пола надделява над личния интерес на транссексуалния, препращат към решението на КС. "В тях е посочено, че ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал", пише ВКС.