Викачът Майкъл от Гана: Знам по 3 думи от всички езици

“Знам по три думи от всички езици. Като разбера, че срещу мен стоят поляци, ги заговарям на полски. Ако са руснаци - превключвам на руски.

Така нямам проблеми с която и да е националност. Използвам по няколко думи на различен език, за да се пошегувам, но учтиво. Това помага много, защото хората се чувстват специални”, разказва Майкъл Боатаген.

40-годишният мъж е от Гана, но

от 3 г. работи

като жива

реклама или

т.нар. викач в

един от

най-посещаваните

ресторанти в

Несебър

Майкъл няма проблеми и с българския език, говори го свободно и знае достатъчно, за да се чувства добре в България.

“Какво прави викачът ли? Той не само приканва туристите да влязат в едно заведение, ами ги съпровожда до масата, настанява ги и едва след като ги остави на грижите на сервитьора, се връща отново на поста си”, обяснява с ентусиазъм Майкъл.

Атрактивният и контактен ганаец е известен в целия град.

“Работя и през зимата, и през лятото, защото заведението е целогодишно. Естествено по време на сезона е много по-напрегнато, но ние сме двама, така че си правим и почивки следобед”, казва Майкъл.

Той признава, че невинаги работата му е лесна. Имало и доста “криви” хора, които се цупели от поканата, отправена към тях, или директно отказвали да влязат. А някои подминавали с ледено мълчание. “В тези случаи винаги се извинявам, за да няма обидени”, казва Майкъл. Вече е разбрал, че освен за заведението, чието меню предлага, викачът трябва да е на “ти” и с пейзажа наоколо - да ориентира туриста за различните забележителности, от които се интересуват.

Много често туристите първо минавали покрай заведението и едва в края на разходката се връщат да хапнат.

“Ако си им направил добро впечатление и си успял да ги заинтригуваш, хората идват, макар и след няколко часа”, убеден е атрактивният викач.

Майкъл е в България от 20 г., бил е женен за българка и има син на 19 г. Момчето също работи през лятото в Несебър, като разхожда туристи с корабче из залива.

Тъй като заведението, в което работи ганаецът, има два входа - откъм пристанището и на ул. “Месамбрия”, и на двете места са осигурени викачи.

Докато Майкъл приканва туристите от единия вход, които често пристигат на групи направо от корабчетата за разходка, колежката му Маргарита е на другия вход.

Заповядайте при

нас, много ни е

хубава кухнята.

Заведението има

2 тераси с гледка

към морето,

любезна е Маргарита. Жената е местна, вряла и кипяла в бранша. Навремето е била сервитьорка, после е имала собствено заведение в Слънчев бряг.

“Бях работодател, но за година загубих най-близките си хора, починаха, затова се принудих да оставя заведението”, споделя Маргарита.

Работи като викач в несебърския ресторант втора година и е доволна от приходите си и от отношението на собствениците.

“При нас всичко е законно, оформено с документи”, казват и тя, и Майкъл. Тъй като той е чужденец, работодателят му плаща и квартирата, и храната.

И двамата са категорични, че най-важното в тяхната професия е да посрещат хората с усмивка и с уважение, без да са прекалено агресивни, което притеснява туристите.

Именно заради серия сигнали на туристи преди 2 г. в Несебър бяха въведени някои ограничения по отношение на викачите. Те трябва да стоят само на територията на заведението, без да навлизат в съседни търговски обекти, да са облечени прилично и да се държат с уважение към туристите.

“Направихме промените в наредбата за обществения ред, за да не пострада имиджът на Несебър”, обясни кметът Николай Димитров.

“Има всякакви викачи. При мен са идвали такива, които поставят условия дори да променяме менюто. Те твърят, че ще доведат своя клиентела, ако променим менюто според техните виждания. В нашето заведение обаче това няма как да стане. Ние държим на качеството, на българското - предлагаме само прясна храна и имаме добра репутация”, казва Сретко Средков.

Родителите му притежават едно от най-известните заведения, което се намира в началото на Стария Несебър, а тази година става на 25 г.

Преди да стане управител на семейното заведение, Сретко, който умело върти и скарата, е започнал точно като викач.

“Работата никак не е проста, нужни са качества. Викачът трябва да умее да различава туристите по националност, защото е глупаво да заговориш някого на руски, а той да са окаже германец.

Човекът, който

кани, трябва да

прецени дали

клиентът е гладен,

дали е за

конкретното

заведние и има

ли нагласата

да похарчи

определена сума

пари за храна.

Освен това в нашето заведение никога не делим клиентите на българи и всички останали, защото не е вярно, че родният клиент е лош.

Напротив, българинът е страхотен клиент. Той поръчва първо, второ и трето, като междувременно си пийва. А какво правят някои чужденци - искат чипс или бургер”, казва Сретко.

Той си спомня, че преди години заведението наело жена викач, която била толкова добра в занаята, че ресторантът се препълвал и готвачите не смогвали с поръчките. Накрая се стигнало до абсурдната ситуация да я освободят, въпреки че била голям професионалист.

Между 50 и 100 лв. на ден изкарват викачите по морето - това е всеобщото мнение на хора от бранша. Те са единодушни, че най-добри пари се правят в Слънчев бряг в пиковите месеци юли и август.

“Заведенията в курорта са едно до друго, потокът от хора е огромен.

Добрият викач

трябва на всеки

10 секунди да

вкарва клиент

Така може да стигне и до 100 лв. на ден”, обяснява собственик на хотелски комплекс в Слънчев бряг. В по-малките курортни градчета като Поморие и Созопол обаче сумите били доста по-скромни.

Ресторантьорите по морето нямат еднозначно отношение към живата улична реклама.

“Зависи къде ти е заведението. Моите са с такава локация, че не ми е било необходимо да използвам викачи”, признава известен собственик на ресторанти в Бургас и Созопол.

“Наех едно студентче преди 4-5 г. и не съжалявам, отворено момче, знае езици, доста скандинавки доведе в заведението, докарваше си добри пари”, разкрива и ресторантьор със заведения в Слънчев бряг.

Според него в комплекса, където по крайбрежната алея заведенията са зелепени едно до друго, атрактивното присъствие на викачите е задължителен фактор за привличане на клиенти.

На базата на осигурените клиенти се формира и заплащането. Добрите в занаята получават по 50-60 лв. на вечер. Това обаче не са лесни пари, защото освен лично очарование трябва и подготовка.

На улицата си силен с поне два чужди езика - английски и руски, а трети е допълнително предимство. Доста от викачите са направо полиглоти, обяснява ресторантьор от Слънчев бряг.

Добрите викачи доближават, дори и надминават по заплащане част от готвачите, при които месечните приходи започват от 800 лв.

Тези, които приготвят студена кухня, получават до 900 лв., ангажираните с топла храна - от 1000 до 1500 лв., а “по-високите топки” стигат около 3000 лв., обясняват запознати с курортните тарифи.

Все още обаче по заведенията край морето рядко се срещат викачи. Масово те се назначават след 1 юни, а същинската им работа започва и по-късно./ 24 часа