Вижте: Жената, която живее без пари вече 16 години

Докато светът се приближава все повече до живот изцяло чрез безкасови разплащания, някои хора започват да поставят идеята за парите на първо място – като се опитват да се откажат от тях напълно.

Преди 10 години 50-годишният американец Даниел Суело продава жилището си, за да се настани в уютна пещера в каньоните на Юта.

Но още преди Суело да се откаже от парите, една германка вече е поела по този път. Когато е в началото на 50-те си години Хайдемари Швермер решила да види какво ще се случи, ако напусне добре платената си работа като психотерапевт и започне да живее без пари – пътешествие, което бе документирано във филма "Живот без пари".

16 години по-късно Хайдемари не е поглеждала назад. Жената, което сега наближава 70 години, споделя пред електронното издание "Бизнес инсайдър" своята история и разказва защо е решила да остави зад гърба си всичко, създадено с толкова труд.

Хайдемари Швермер се е сблъсквала с богатството и бедността от най ранна възраст. По време на Втората световна война семейството ѝ бяга от Прусия (тогава част от Полша) в Германия, когато тя е бебе. Дотогава баща ѝ е бил богат мъж със собствен бизнес, а за малката Хайдемари дори се е грижела бавачка. Обаче настъпва обрат.

"Ние бяхме заможни, а после завършихме като папплач. След това отново забогатяхме и трябваше да защитаваме това. Винаги е трябвало да се доказвам, независимо дали бяхме бедни или богати", споделя тя.

Може би заради тези ранни спомени през целия си живот след това Хайдемари се е въодушевявала от идеята за живот без пари. През 1994 г. бившата учителка и психотерапевт основава първата в Германия фирма за стоки и услуги на бартер "Даваш и взимаш". Така помагала на местните жители да получават различни принадлежности или услуги, като в замяна дадат нещо свое.

"Тогава забелязах, че все по-малко и по-малко се нуждая от пари. И си помислих, че мога да опитам да живея цяла година без тях", разказва Хайдемари Швермер. Тя направила няколко не много успешни опита, но пробивът дошъл, когато приятелка я поканила да ѝ гостува за три месеца.

"Казах си, "Сега е моментът. Сега ще го направя. И се отказах от всичко". А "отказах се от всичко" означава продажба на апартамента ѝ и всички нейни вещи, които не биха се побрали в малкия ѝ куфар.

Така малкото ѝ приключение, което по план трябвало да продължи 12 месеца, се превръща в живота на Хайдемари за последните 16 години. "Просто исках да опитам един експеримент, но през тази една година открих цял нов свят. Не исках да се връщам към стария си живот", разкрива тя.

В началото семейството и приятелите ѝ не са били наясно с идеята ѝ. Сега тя вижда двете си деца и тримата си внуци по няколко пъти в годината, но по думите ѝ те приемат нейния скитнически живот. "Гордеят се с мен. А това ни е достатъчно", лаконично обобщава Хайдемари.

След като се развежда със съпруга си преди 40 години германката така и не се омъжва повторно. Казва, че ако намери точния човек, би сключила брак отново, но не търси това на всяка цена.

Забравила е и думата "пенсиониране". Отказала се е от пенсия и избягва въпросите, свързани с възрастта. "Повечето хора на моята възраст предпочитат да седят в градината си... аз обичам да пътувам", обяснява избора си Хайдемари.

В началото тя отсядала в различни домове, като в замяна на подслона вършела различни работи за домакините си, например градинарство, миене на прозорци. Напоследък обаче хората, които отварят домовете си за нея, не очакват нищо в замяна.

Хайдемари лесно тръгва на път и не е вещоман. Когато сезонът се смени, тя подарява старите си дрехи в замяна на нови, подходящи за новото време. Когато ги получи, обикновено от домакините си или от приятели, ги нарича "чудеса", а не дарения.

"Виждам много чудеса в ежедневието ми. Например в началото намирах храна. Когато си мислех за нещо, го намирах на улицата или се намираше някой човек, който да ми го даде", обяснява жената номад.

А графикът ѝ е много точен. След седмица престой тя тръгва нанякъде – напоследък изнася поредица от лекции из Европа или помага за промотирането на документалния филм за живота ѝ. Единственото, което очаква в замяна разбира се, е билет за влака. "Непрекъснато мисля как мога да помогна светът да стане по-добър. Понякога се чувствам като мирен пилигрим. Ходя от къща на къща и споделям моята философия", казва Хайдемари Швермер.

И въпреки че животът ѝ изглежда безгрижен, тя невинаги среща разбиране. Приятелите ѝ често се ядосват на номадския ѝ начин на живот. Дори е отказала няколко покани да остане за постоянно в домовете им. "Казвам не. Защото не мога. Чувствам, че трябва да тръгвам. Работата ми е да съм навън, по света, сред хората", споделя философията си Хайдемари.

В документалната лента за живота ѝ може да видим Хайдемари да търси храна на пазара, като пита търговците за останала непродадена продукция или просто си взима от касетка с бракувани плодове, приготвена за изхвърляне. Но не бива да я наричате бездомник. "Не може да ме сравнявате с други бездомни хора. Тях не ги харесват и не са добре приети в хорските домове", категорична е германката.

Тя винаги търси контакт с хората на местата, на които отсяда, опитва се да им послужи за вдъхновение и ги "обучава" в своята бартерна философия – например как да разменят непотребен за тях молив за плод, който им се яде.

"Мисля, че е важно да разберем, че всички сме в една лодка, че целият свят е един организъм. Ние сме малки клетки и трябва да работим заедно", обобщава виждането си за света и живота Хайдемари Швермер.

^{http://econ.bg}