Вендета застига македонските комити, Яне Сандански работел за турците

Cтрашна вендета пуска корени в македонското революционно движение и за две десетилетия обезкървява организацията. Самоизтреблението взема по-свидни жертви, отколкото схватките с врага. Гоце Делчев и Даме Груев са сред малцината водачи, паднали в бой с поробителя. Животът на мнозина други е прекъснат със смъртна присъда на някое от намножилите се ВМРО-та.

Кой ще води бащината дружина?

На 23 октомври 1893 г. в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1895 г. обаче в България е създаден и легален Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

Така още в пелени, освободителното движение в Македония и Одринска Тракия има два центъра, между които избуяват остри противоречия и конфликти. Спори се по различни въпроси, но основният проблем е "Кой ще води бащината дружина?".

През 1897 г. се пръква друга организация - Българско тайно революционно братство в Турция. Тя също излиза със свои претенции, но през 1899 г. членовете на братството се вливат във ВМОРО.

След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в македонското движение релефно се оформят две течения. Лявото водят Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и още неколцина. Дясното е с лидери Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Сега вече споровете не са само словесни, все по-често се появява изкушението да проговорят револвера или камата.

Клането започва на ул. "Осогово" 36. Иван Гарванов е сред основателите и ръководителите на някогашното братство в Турция. Борис Сарафов пък е бил председател на ВМОК. Заедно с Христо Матов тримата образуват Задгранично представителство на ВМОРО в България и левицата подписва смъртните им присъди.

За екзекутор е избран Тодор Паница. Дясна ръка на Яне Сандански, той е шетал из Кумановско, Скопско и Кратовско. Бил е помощник-войвода в четата на Михаил Даев. Когато се нагърбва да изпълни присъдите, Паница е драмски околийски войвода.

На 28 ноември 1907 г. палачът и жертвите имат среща на ул. "Осогово" 36 в София. Към 23 часа по особено жесток начин Паница ликвидира Гарванов и Сарафов. Матов се спасява, тъй като не идва на явката.

Двойното убийство поставя началото на кървав летопис, изродил се в своеобразна македонска вендета. "Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умря", пише хронистът на движението Христо Силянов.

Тодор Александров е застрелян в гръб

След Младотурската революция от 1908 г. ВМОРО се саморазтурва. Неин приемник е Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), основана през 1919-1920 г. В Централния комитет влизат Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Между водачите обаче пак зрее конфликт.

"Ако го няма - зло, а ако е жив - още по-зло!", изтървава се веднъж генералът за Тодор.

В края на август 1924 г. Александров и Протогеров тръгват за местността Лопово за конгрес на Серския революционен окръг. На 30-и вечерта са в село Сугарево над Мелник. Тук ги чакат Динчо Вретенаров и Щерю Влахов с двама куриери.

На другия ден групата продължава пътя си. Около обяд спират до едно изворче да хапнат и починат. Щерю и Динчо вдигат карабините и едновременно ги изпразват в широките плещи на Тодор Александров. Телохранителят му Панзо скача като пружина, но единият от куриерите го е взел на мушка и го поваля.

Мелпомена гърми в Бургтеатър

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан т. нар. Майски манифест на ВМРО. На 1 август обаче Тодор Александров и Александър Протогеров оттеглят парафите си, а скоро след това Тодор е убит.

Тодор Александров е убит на 31 август 1924 г.

В преговорите около манифеста участва и Тодор Паница, над когото отдавна тегне вендетата.

Паница живее в австрийската столица с жена си Екатерина и телохранителя Яне Богатинов. На 8 май 1925 г. отиват на представление в Бургтеатър. Ще гледат "Пер Гинт" от Ибсен. С тях е и приятелката на семейството Мелпомена Кърничева.

Към 22 часа на сцената се разразява буря. Корабът на главния герой стене в прегръдките на морето, а Мелпомена вади револвер.

"В този миг се чуха изстрели - разказва Екатерина. - Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: "Какво става тук?" Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум."

Изпълнила присъдата, Кърничева напуска ложата и се предава на полицията. Екзекуторката е годеница на Иван Михайлов, който след гибелта на Тодор Александров поема ръководството на ВМРО.

Есента на същата 1925 г. се появява още една ВМРО, но с апендикса "обединена". Организацията е учредена във Виена на основата на злополучния Майски манифест и ратува за Балканска федерация. Всъщност конците дърпа Георги Димитров от т. нар. Балкански революционен център.

ВМРО (обединена) също не е единна. Комунистите в нея настояват за още по-тясна връзка с Коминтерна, а дейци като Михаил Герджиков и Павел Шатев са против.

Противоречия раздират и "ортодоксалното" ВМРО, в което се оформят крила на михайловисти и протогеровисти.

Ванче радикално решава проблема, като осъжда на смърт генерала. Присъдата е изпълнена в София на 7 юли 1928 г.

ВМРО е разтурена след преврата на 19 май 1934 г. ВМРО (обединена) пък окончателно се болшевизира и започва да дублира самата Комунистическа партия. През 1936-1937 г. организацията е ликвидирана, като дейците й се вливат в БКП.

Прогонен от превратаджиите, последният рицар на македонското движение Иван Михайлов заживява в изгнание и издъхва в постелята си през 1990 г. Него вендетата не можа да застигне.

Яне Сандански на заплата при турците

Eдин от китните южнобългарски градове носи името на национален предател. Някогашният Свети Врач днес е Сандански. Аналогични са случаите с Благоевград и Димитровград.

По различно време Яне Сандански, Димитър Благоев и Георги Димитров всеотдайно работят за откъсване на историческата област Македония от майката родина. Тримата чертаят границите на утопична Балканска федерация, в която Македония ще е съветска република

Най-крещящ е примерът с Яне Сандански, защото преди балканската идея той работи за османската.

Яне Сандански

През 1908 г. е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. Неговата цел цел е да запази териториалната цялост на империята, разклатена от султанския абсолютизъм.

Младотурците прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в държавата. Тя ще е носител на здрав дух в здраво тяло, с нея османизмът ще пребъде през вековете.

Срещу 50 златни лири месечно Яне Сандански става пламенен агитатор на етническия компот за претопяване на българщината. Забележителна е неговата реч, изнесена на 17 юли 1908 г. в Неврокоп.

Яне оглежда тълпата и се провиква:

"Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на Отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата."

"Ей, братя! - продължава да се дере комитата. - Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний - турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем..."

Отечеството на Яне Сандански също започва с главно "О". Нарича се Османска империя, която след време щяла да се преобразува в Балканска федерация.

"Крайно жесток и отмъстителен - рисува го Михаил Думбалаков, - както и безгранично подъл, той бе успял да обедини около себе си еднa група от несполучили честолюбци и полуинтелигенти, които върху безскрупулната революционна етика на Яне и подлостта на оръжието му градяха всичките си забъркани и недоносени социалистически идеали във връзка с македонските освободителни борби."

Думбалаков нарича Сандански "родоначалник на македонските братоубийства". През 1907 г. тъкмо той праща Тодор Паница да застреля Иван Гарванов и Борис Сарафов. За това злодеяние десницата го осъжда на смърт.

На 24 септември 1908 г. трима екзекутори се опитват да го ликвидират в солунския Бошнак хан. Загиват телохранителите му, но той се измъква ранен. Следват още два неуспешни опита, едва при четвъртия Яне Сандански получава възмездие

На 20 април 1915 г. той тръгва от Роженския манастир за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава без охрана. Засадата го чака в местността Блатата.

Мъже от районната неврокопска чета го вземат на мушка и стрелят. Сандански пада от коня, чупи крак, но продължава да се отбранява. Тогава Андон Качарков го заобикаля и пуска финалния куршум в родоотстъпника. Трупът е намерен от керванджии./ 24 часа /