Учени с тревожно откритие под антарктическия лед: „Катастрофални последици за градовете по света“ 

 
 
Топенето на антарктически лед подхранва възможността за вулканични изригвания в опустошителна обратна връзка. Това може да ускори покачването на морското равнище и да унищожи крайбрежните райони на света. 

Ново изследване откри ключова връзка между топенето на антарктическия лед и повишената вулканична активност, което поражда опасения относно дългосрочните ефекти върху световните морски нива. Под ледената покривка на Западна Антарктика има мрежа от над сто вулкана, разположени върху активна вулканична пукнатина. Северните райони, които вече са изключително чувствителни към изменението на климата, бързо губят лед поради новооткритата верига за обратна връзка между топенето на повърхностния лед и подземния вулканизъм. 

Учените предупреждават, че топенето на антарктическия лед намалява натиска върху магмените камери под ледената покривка, което ги кара да се разширяват. Този процес натоварва стените на камерите и освобождава газове, уловени в магмата, увеличавайки възможността за изригвания. Тези изригвания отделят топлина, която допълнително ускорява топенето на повърхността, което продължава цикъла, пише "Дейли мейл". 

Усъвършенстваните модели на учените, които включват над 4000 симулации, показват, че топенето на ледените покривки може да ускори ранните етапи на вулканичните изригвания с десетилетия или дори векове. В един сценарий учените симулираха премахването на ледена покривка с дебелина 1000 метра за 300 години, което доведе до значително увеличаване на вулканичната активност. 

Вулканичните изригвания под ледената покривка биха могли да стопят милиони кубични метри лед годишно, което косвено ще допринесе за глобалното покачване на морското равнище. Ако ледената покривка на Западна Антарктика се стопи напълно, морското равнище може да се покачи с около 58 метра, потапяйки големи крайбрежни градове като Ню Йорк, Токио и Шанхай. 

Въпреки че се прогнозира, че до 2300 г. може да настъпи пълен колапс, обратната връзка между топенето и вулканизма може да ускори тази времева рамка. Необходими са повече изследвания за по-точни прогнози. 

Изследователите направиха паралел между своите открития и историческите данни от Андите, където вулканичната активност се увеличи, когато ледената покривка на Патагония се разтопи преди 18 000 до 35 000 години. Този исторически прецедент засилва връзката между загубата на повърхностен лед и увеличената вулканична активност. 

Учените посочват, че този процес отнема векове, което означава, че последиците от него могат да продължат дори ако темпът на изменението на климата се забави. Те обаче подчертават, че смекчаването на изменението на климата е от решаващо значение.