Трогателно от страницата на бившата кметица Д. Иванчева: Аз съм Валентин- Александър и вече съм на 1г и 2 месеца ...

Отново се включвам аз Валентин-Александър с новината, че днес ставам на година и два месеца, така започва пост в страницата на осъдената за корупция бивша кметица на столичния район Младост, Десислава Иванчева. 

 Живея вече 3 месеца с баба, вие знаете защо – едни лоши хора ми отнеха майчицата, пратиха я на лошо, тъмно и страшно място, далеч от мен. Знам, че понякога и мама се страхува, знам, че може би я тормозят, но знам, че мама е силна жена, ще стиска зъби и ще изтърпи всичко несправедливо, за да излезе и да ме гушне отново, да се грижи за мен, защото има нужда от нея! Чакам те мила мамо! 
Аз поне съм добре с моята грижовна баба. Тя ме храни добре, грижи се денонощно за мен. Изкарахме няколко безсънни нощи, защото хванах вирус, имах температура, не ми беше добре, но с грижите на баба го преборихме и него. 
Макар, че съм много малък и много обичан от баба, моята братовчедка, приятелите на мама, които ни посещават, помагат и ми носят играчки почти всеки ден МАМА МИ ЛИПСВА! Понякога се чувам с мама по телефона, тя ми говори, а аз слушам внимателно. Не знам какво да ѝ кажа, но усещам, че тя се разплаква когато ми чуе гласа. Не винаги и дават да се обади, понякога няма парички за фонокарти (те са скъпо удоволствие), изпращаме ѝ от вашите щедри дарения, за които ви благодарим с мама сърдечно и безкрайно, защото с пенсията на баба няма да се справим, но не винаги ѝ ги предават бързо от затвора. 
 Понякога баба ми казва, че ще видя мама по скайп, но в последния момент решават, че няма да ѝ разрешат да се види с мен поне през компютъра. Става ми много мъчно. Надявам се и времето да позволи и да отида скоро до затвора в Сливен, да гушна мама. За сега съм ходил един път, но пътят е дълъг, скучен и изморителен за мен, трудно ми е да стоя на детското столче вързан няколко часа. 
Храня се добре, ходим с баба на лекар и детски консултации, казват, че раста добре. Старая се, защото искам да съм здрав и силен мъж, когато пуснат мама от затвора. Не искам да се тревожи поне за мен. Имам доста зъбки вече и си хапвам все повече храни за големи.