Това село се прехранва от производството на незаконно оръжие

Дара Адам Кел е малко селце в пакистанската провинция. Собствениците на занемарените двуетажни дървени и кирпичени сгради, разположени сред пясъчните хълмове, се изхранват само от един бизнес - производство и продажба на незаконно оръжие.

Единствената голяма улица, която минава през селото, е оградена от двете страни с магазини, по чиито рафтове лежат револвери, автоматични пистолети, пушки и калашници.

Те са произведени от селяните от скрап, донесен от корабостроителниците, чрез използване на прости ръчни инструменти в стотици големи колкото килери стаички, разположени в задните и странични улички.

Близо 75% от населението на Дара Адам Кел се занимава с този бизнес, а уменията, необходими за производството на оръжие, се предават от баща на син през няколко поколение.

Продавани за суми, които са една малка част от цената на оригиналите, много от тези оръжия намират пътя си към Афганистан. Твърди се, че голям брой огнестрелни оръжия и боеприпаси, използвани от талибаните, са били проследени до селото.

Оръжейниците от селото притежават умения да произвеждат копия на почти всички оръжия на пазара - от зенитни оръдия до малки колкото писалки пушки.

"Няма нещо, което да не можем да копираме," казва оръжеен търговец от селото. "Донесете ни ракети Stinger и ние ще ви направим имитация, която трудно би била различена от оригинала."

И това най-вероятно е вярно. Оказва се, че майсторите от селото могат да изработят точно копие на оръжие, което не са виждали преди, в рамките на десет дни.

След като е направено първото копие, всяко следващо отнема два или три дни. Те са толкова старателно възпроизведени, че дори и серийният номер на оригинала се пренася върху тях.

Дали тези копия служат толкова добре, колкото оригинала, обаче е друг въпрос.

"Пистолет, изработен ръчно от обикновена стомана, не може да се сравнява с пистолет, произведен в добре оборудвана фабрика от качествен материал", заявяват оръжейните експерти.

Никой не знае със сигурност кога е започнало производството на оръжие в селото, но местните хора твърдят, че занаятът е донесен от дезертьор от британската армия, вероятно по време на въстанието през 1857 г.

Местните са възхитени да имат на свое разположение уменията на британския оръжеен майстор и в рамките на кратък период от няколко години Дара Адам Кел се превръща в център за производството на незаконно оръжие.

Годините на бума обаче започват едва през 1979 г. Преди петнадесет години в селото се изработват противопехотни мини, картечници, малки оръдия и дори гранатомети. Изненадващо е, че технологията за производство на тези тежки оръжия е получена от самото правителство.

През април 1988 г., когато е взривено сметище за боеприпаси в Равалпинди, правителството продава унищожените оръжия като скрап на търговците в Дара Адам Кел.

Само за една нощ технологията е разгадана и са сглобени мини, картечници, малки оръдия и дори ракетни установки.

Когато правителството открива, че терористите са използвали тези оръжия срещу него, производството на тежки оръжия от селяните е обявено за незаконно. Въпреки че Дара Адам Кел се намира в Пакистан, то се контролира от местните племена и се смята отвъд законите в страната.

Има над 2500 квалифицирани оръжейници в селото днес, които смятат, че лошата си слава родното им място получава неоправдано. Твърдят, че оръжията им рядко попаднат в ръцете на терористи и се използват само на местния пазар.

източник: profit.bg