Това е Елена! Една българка и нейната история за сираците в Кения! Приказка с щастлив край

Африка я носиш в сърцето си, тя си остава в теб – казва Елена. – Тя е любовна история. Там се влюбваш в места, хора, деца…“ Току-що е приключила изложбата й „Out of Africa“ в Пловдив, съвместно с фотографа Атанас Кънев. Кадрите отразяват работата на режисьора и педагог Елена Панайотова по програмата й за приложен театър „Артисти за деца“, която провежда в Широка лъка, Кения и Танзания. 

„Фокусът е да представим уникалния модел, който сме реализирали 15 години в България и 6 в Кения“, казва Елена. Кадрите са 

извън обичайните туристически маршрути 
Заснети са през обектива на Елена и Атанас Кънев не като туристи, а като хора, станали част от тази среда: тя 6 години и той една, докато работи по проекта й. Предстои и голямо национално турне на изложбата през 2023 г. 

„Една жена на изложбата каза: „Защо тези деца в Африка са щастливи? “ Защото, казах й, те са щастливи. Целта ни с Атанас беше да обърнем перспективата и представата за децата на Африка. Те може да са гладни, но това не ги прави нещастни. Те са бедни, но това е просто част от живота им. Има у тях една широта на сърцето, една радост, едно приемане, което ние сякаш в България не познаваме. И тази лъчезарност, красота и щастие, които споделяме, са много изненадващи за хората…“ 

Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог, изиграла ключова роля в появата на нови тенденции в театралната практика в страната. Повече от 25 години практикува като режисьор на драматични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина. 

Родена е в Пловдив в семейството на известния фотограф Панайот Панайотов. В ерата на аналоговата фотография, тя попива цялата магия на това изкуство в атмосферата на снимки и висящи съхнещи филми в лабораторията. Средното училище завършва в Пловдив, където влиза в самодейна театрална трупа театър „Апарт“, на който е съосновател. Когато в Нов български университет Възкресия Вихърова създава програма за артисти, съвсем различна от тази в НАТФИЗ, тя веднага се озовава там със силния мотив да стане режисьор. 

После заминава за Холандия, специализира в университета в Амстердам. Там среща голямата си любов, омъжва се и започва да пътува между България и Холандия, където преподава в Академията за изкуства в Утрехт в програмата „Театър и образование“. Там за пръв път се запознава с метода на френския педагог Жак Льокок и неговия „Театър на маската“. Прилага го в България, когато започва да работи с деца от домове. 

Програмата й 

„Артисти за деца“ 
започва в Широка лъка през 2002 г. с деца от дома за сираци. Регистрира фондацията „Ден Гри“ и мечтае да създаде в Широка лъка международен мултикултурен център, където да идват артисти от цял свят. Не успява да получи една сграда за културен център, в който да „събере света“. Цели 15 години обаче въвлича в програмата си „Театър за деца“ сираци от дома в Широка лъка и от други домове в цяла България в един безкраен празник, като кани артисти от 3 континента. „Макар и без сграда, осъществих копнежа си за международен културен център за срещи“, казва Елена. 

В Широка лъка тя се насочва към личната кауза и мисия да приближи театъра и другите изкуства до децата в риск, които са много ограничени в достъпа си до културата и възможностите за изява. Започват да правят големи фестивали на поляната точно пред самия дом за деца. „Това не беше просто лятна театрална академия. Разпределяхме децата в 4 творчески ателиета и в още 2 тренингови за йога и бойни изкуства, подготвяхме декори, костюми. Работехме професионално с тези деца, не ги третирахме като деца с травми, а като равни, като артисти“, разказва Елена. 

Тя разработва метод, при който две ателиета се обединяват в една приказка, и с децата 

разказват приказки 
от различни култури, всяка година различни – от Япония, Индия, общо 15. Установила е, че така много се отваря въображението на децата и е много подходящо през танц, песен, приказка да научат нещо за друга култура. 

През 2010 г. Елена Панайотова среща спонсор в Холандия, който й предлага да приложи програмата си „Артисти за деца“ в Кения. Започва през 2011 г. Там покрай фондацията на спонсора, в която работят с тежки случаи на изоставени деца, Елена е шокирана от историите, които чува. След като обикаля над 30 дома за сираци, тя започва работа в Кисуму – третият по големина град в Кения, на брега на езерото Виктория. В Кисуму през 2010 г. има 90 хиляди сираци и много деца, болни от СПИН. „Не знаех какво да правя, как да ги обхванем. Реших да обучаваме артисти, които да работят специално с тях“, споделя дамата. Тя разработва програма и заедно с екипа си обучава артисти. Организира по 3 фестивала годишно в Кисуму. 

„Африканчетата са много артистични по рождение, почти се влюбваш в тях, иска ти се да вземеш поне десетина от тях в куфарче, но няма как да стане – смее се Елена. – В началото беше много забавно, защото те имат една поговорка – „Да излъжеш мазунгу („бял“) дори не е забавно“. Смятат „мазунгу“ за толкова наивен, че дори не е интересно да го излъжат. Те нямат дума за бъдеще, не могат да проектират. Опитваха се в началото да ни излъжат, но не им мина номерът. Първите 5 години крадяха телефони, пари, но се справихме с тях, с много твърда ръка. Постепенно ни приеха като равни в племенната си общност, вече не бяхме „мазунгу“. 

В цялата програма на Елена Панайотова в България и в Кения са минали над 5000 деца, но най-впечатляващи са резултатите в Африка. Там травмираните деца се затварят в себе си, но след като минават през „Театър на маската“ на Жак Льокок, коренно се променят. „Директорите на домове ми казаха: „Иди в училищата да видиш какво става. Те откриват клубове по танци, по поезия, музика, подобряват си речеви умения, започват да изнасят речи, стават лидери“, вълнува се Елена. 

Eлена Панайотова: Приказка с хепиенд за сираци от Кения 
Елена с баща си Панайот Панайотов. 

„Целта на програмата беше всяко дете с естествен стремеж към изкуството да открие 

уникалния си талант 
А социалните работници, наблюдавайки как работим, разбраха, че някои деца може да изглеждат „глупави“ в академичното образование, но имат таланти“, споделя Елена. В резултат на програмата й в Кения започва да се разпространява петиция за откриване на училища специално за изкуства и спорт за деца в риск. 

„Много неща се промениха – споделя тя. – При работата с маски, за която е установено, че действа терапевтично, проговаряха 99% от децата, болни от СПИН и с нарушени социални умения. Правеха си сами маски от папие-маше, слагаха ги и това беше страхотно освобождение от травмите за тях. Най-ценното в тази работа беше да помогнем на всяко дете да открие таланта си и да се почувства равно с другите деца. Когато осъзнах това, работата ми се превърна в страст. “ 

Тя променя изцяло и края на местните кенийски приказки, завършващи с убийства, насилие и кръв. Написва нови приказки с хепиенд, в които включва и по едно дете сирак, което побеждава. Преправя местни мрачни легенди, прави ги силно комедийни или им сменя финала. Обучава общо 300 артиста от Кения, Европа и целия свят за специфичната работа по програмата си. През 2016 г. тя и екипът й са оценени от ЮНЕСКО като един от избраните 8 проекта от 1800 – за културно разнообразие в света и даване достъп на младежи до изкуство. Работи и със сираци от Танзания. 

През това време продължава да преподава в Утрехт, общо 14 години, като привлича свои студенти в проекта „Театър за деца“. Открива и музикална академия в Стоун Таун в Занзибар, привлича вече обучени по 15 танзанийски и кенийски артисти, плюс още 10 европейски. Вдъхновени от нея и по неин модел кенийците, които „са като попивателна, всичко копират“, започват да провеждат фестивали. 

През 2017 г. тя 

се връща в България 
Води свои класове по актьорско майсторство в Нов български университет от 2017-та до тази година. Това, което е правила с децата, „започва да интегрира на друго ниво“ – на професионална сцена. Режисира спектакли на сцените на няколко софийски театъра. По време на ковид прави „Шахнаме“ – персийски сюжет в театър „Азарян“, който получи много номинации, „Аскери“, „Икари“. Сега репетира постановка по древна персийска приказка – „Калаф и Турандот“. 

Наскоро тя е защитила докторантура с тема нейната работа в Африка и България. Предстои да издаде и книга за практиката си, наречена „Приложен театър“, по програмата „Артисти за деца“. В нея описва работата си с деца в неравностойно положение. Чака я за издаване и книга за Индия, където пътува 10 години като гост преподавател в театрална академия. Преподава и в Коста Рика. „Дълго време живях между 4 държави, не знам как съм го правила – България, Индия, Кения и Холандия“, смее се тя и допълва: „Мечтая да доведа света в България, ако може“. 

Филмът „Майка“ на Зорница София, който тази година ще открие „Киномания“, е по живота на филантропа Елена Панайотова и изключителните й проекти в Широка лъка, Кения и Танзания. „Зорница София вероятно е избрала това заглавие, защото знае, че нямам биологични деца, но съм се посветила на даване на творчество и игра на децата в неравностойно положение – казва Елена. – Има и други форми на родителството, много важен е въпросът за даването…“. 

Тазгодишното българско предложение за наградите „Оскар“ – филмът „Майка“ на режисьора Зорница София е по живота на филантропа Елена Панайотова и изключителните ѝ проекти с деца сираци в България, Кения и Танзания….

автор bg voice.bg