Светът достигна най-високата температура на 21 юли! НАСА публикува видео: Вихър от въглероден диоксид в небето 

 
 
Човешките емисии на CO2 затоплят планетата и причиняват изменение на климата. Светът достигна най-горещата си температура в историята в неделя, 21 юли, според предварителните данни от Коперник, програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята. 

Средната температура на повърхността през този ден беше 17, 09 градуса, което е малко по-високо от предишния рекорд, регистриран през юли миналата година - 17, 08 градуса. 

НАСА картографира гореспоменатите емисии и наскоро публикува визуализация, показваща как вятърът и въздушните течения пренасят емисиите на CO2 в земната атмосфера от януари до март 2020 г. 

„Опитваме се да обясним откъде идва въглеродът и как влияе на планетата. Тук можете да видите как различните метеорологични модели свързват всичко“, каза климатологът Лесли От от Центъра за космически полети Годард на НАСА. 

Различни източници на емисии 
Видеото ясно показва, че наистина няма значение откъде точно идват най-много емисии, накрая всички трябва да се изправим пред последствията. Има обаче някои интересни глобални различия, пише Universe Today. 

В САЩ, Южна Азия и Китай по-голямата част от въглерода идва от промишлеността, електроцентралите и транспорта. Но в Африка и Южна Америка по-голямата част от CO2 идва от горене (включително горски пожари), изгаряне на селскостопански продукти и разчистване на земя. Емисиите идват и от изкопаеми горива като нефт и въглища. 

Пулсиращите емисии показват горски пожари, които обикновено пламват през деня и след това изчезват през нощта. Освен това дърветата и растенията извършват фотосинтеза през деня, освобождавайки кислород и абсорбирайки CO2. В Южна Америка и тропиците има повече пулсации, тъй като данните са събрани по време на вегетационния период. 

Тази визуализация се основава на GEOS, интегрирана система за моделиране на системи за атмосфера, океан и земя. По този начин НАСА използва суперкомпютри, за да покаже какво се случва в атмосферата. GEOS се базира на голям набор от данни; включително данни от сателитите Terra и Suomi-NPP. Разделителната способност на GEOS е повече от 100 пъти по-голяма от типичните метеорологични модели.