Сър Алекс обясни за най-големия си скандал с Бербатов

Димитър Бербатов е една от централните фигури в цялата мениджърска кариера на легендарния Сър Алекс Фъргюсън. Няма и как да е иначе, след като именно за нападателя с най-много голове с екипа на България шотландското светило на треньорската професия реши да се раздели с най-голяма сума, за да го привлече - 30,75 милиона английски лири.

Раздялата между двамата обаче бе болезнена, след като Фърги остави Бербатов извън групата за финала на Шампионската лига срещу Барселона на "Уембли", а сензационната новина в навечерието на двубоя беше разкрита първо от Агенция БЛИЦ.

След случилото се Сър Алекс не използваше много често Бербо през следващия сезон, оказал се и последен за българския голмайстор на "Олд Трафорд"

Предлагаме ви кратък откъс от автобиографията на легендарния шотландец, в която се описва какви са били аргументите му да извади Бербатов от групата за финала и какво го е накарало да се реши да продаде българина. Освен това Сър Алекс поднася любопитен разказ за апетита на Бербо в столовата на "червените дяволи".

Думите на Фъргюсън за Бербатов:

Първите новини от тази вечер бяха, че съм оставил Димитър Бербатов извън групата за мача. Вместо това Майкъл Оуен седна на резервната скамейка. Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително. "Уембли" има хубава и изолирана стая за треньорите, където обясних причините за моето решение. Димитър беше изпуснал парата напоследък и невинаги беше идеалната смяна. Казах му: „Ако търсим гол в последната минута, в наказателното поле, то Майкъл Оуен е доста свеж". Може би не беше честно, но аз трябваше да вземам тези решения и да ги оправдавам. Привлякох Бербатов през лятото на 2008 г., защото притежаваше чудесен баланс и хладнокръвие в зоната на атаката. Мислех, че така ще балансирам другите играчи в отбора, но по този начин поставих Тевес в задънена улица и той не беше доволен. Ту беше резерва, ту играеше, ту пак беше резерва. За да отдадем дължимото на Тевес, ще кажа, че той винаги имаше въздействие върху мача. Гореше в играта. Въпреки че определено се получи блокиране, което даде основания на неговия лагер да преговарят с други отбори.

Бербатов изненадващо страдаше от липса на самоувереност. Той никога не е притежавал горделивостта на Кантона или Анди Коул, нито пък увереността на Теди Шерингам. Ернандес също имаше голя- ма самоувереност: той беше ярък и свеж. На Бербатов не му липсваше вяра в собствените му способности, но те бяха подчинени на неговия начин на игра. Тъй като ние работехме на една висока скорост, той не можеше да се пригоди към нея. Не беше от играчите с бързи рефлекси. Бербатов иска играта да тече бавно и да си пробие път в наказателното поле, когато той си реши. Или да направи нещо извън пеналта и след това да се включи.

Предимствата му бяха значителни. Макар да имахме няколко запитвания за него през лятото на 2011 г., не бях готов да го пусна да си отиде на този етап. Бяхме платили трийсет милиона паунда и не ми се искаше да го отпиша само защото е пропуснал няколко важни мача през предишния сезон. Можехме и да го задържим и да го използваме. На тренировки се упражняваше да се движи към топката по-бързо. Но когато играта се накъсаше, той започваше да ходи.

Не може да правиш това при нас. Трябваше да се прегрупираме незабавно или щяхме да се открием прекалено, да останем с твърде много играчи напред. Нуждаехме се от хора, които да реагират мигновено, когато загубим топката, така че противникът да бъде поставен под напрежение бързо. Но Бербатов можеше и да създава велики моменти. Освен това имаше огромен апетит, сравним само с този на Ники Бът. Тичаше към столовата, като станеше време за ядене, а понякога си вземаше и за вкъщи. Бербатов нямаше да играе в мача на "Уембли" дори ако беше на пейката./Blitz.bg