След 40 години рускиня откри баща си в България

“Аз скоро ще се върна, обичам теб и бъдещето ни дете! Пази се!” - това написал през далечната 1973 година 29-годишният български бригадир Митко на любимата си в Съветския съюз. Писмото, написано с червен химикал, е реликва в спомените на получателката - 74-годишната сега Нина Григориевна Голенищина от бригадирското село Первомайск близо до Архангелск. 40 години по-късно дъщерята Олга държи в ръце листа, който е прочела стотици пъти. Късчето хартия е единственият спомен за нейния баща, който така и не се върнал в Съюза, а тя не го е виждала дори на снимка, пише „Монитор”.

Историята на Митко и Нина, която впоследствие става и история на Оля, започва пред 1972 г. Тогава българският комсомолец от Югозападна България пристига като доброволец при строителството на бъдещия град Новодвинск, тогава само селище Первомайск. Нина по онова време работи в Архангелския целулозно-хартиен комбинат (АЦБК) и на рожден ден на нейна приятелка се запознала с чаровен българин. “Това е била любов от пръв поглед.” - разказва за “Монитор” плодът на тази среща Оля. Българинът ухажвал съветската любима дълго и красиво.

При една от отпуските си в България Митко споделил на родителите си в България, че е влюбен в руско момиче и ще се жени,
но получил категорична забрана После, вече в Съюза, наближавал краят на договора му, когато разбрал, че Нина е бременна. Уж се зарадвал, а в същото време нещо го тревожело. От родината дошло писмо, което рускинята не е чела, но смята, че родителите на Митко са решили в него съдбата на тяхната връзка.

Бригадирът комсомолец се прибрал в родината, а вече от България написал на Нина в онова писмо с червените букви да не се тревожи и да не мисли, че я е изоставил. “Казвал, че обича мама и бъдещото си дете, т.е. мен” - продължава историята си Олга, която на 31 януари т. г. стана на 40. На този ден, но през 1974 г. от името на Нина в България пристигнала телеграма, че се е родила малката Оля. Отговор не последвал.

Минавали годините, Нина се примирила със съдбата си, болката утихнала. “Минах през много трудности, за да съм това, което съм днес, описва онова време някогашното момиченце, сега медицинска сестра, докато разказва за снимките от своя албум. “Тук с мама сме в Грузия през 1979-а. Тук пък съм на 2.5 години. Това вече е 1983-та” - изрежда Оля.

“Баща ми ли? Не тая обида към него. В някаква степен съм му благодарна, че съм се появила на този свят. А и казват не съдете, за да не бъдете съдени” - философства медицинската сестра. “Аз имам цел в живота и тя е да видя моя баща. Тази среща непременно ще се състои, разпалва се порасналото момиче.

Оля била на 6-7, когато майка й за първи път обяснила кой е нейният баща. Оттогава, когато чуе думата България, за нея осемте букви са равни на другите четири “папа” - татко. Татко Митко започнал да се появява в сънищата й. “И сега го сънувам. Винаги е без лице, обърнат в гръб, с куфар и между нас има сякаш планина” - описва сънищата си Оля.

Хрумнало й да търси баща си, докато гледала руското телевизионно предаване “Жди меня” (Чакай ме), което романтично свързва хора от целия бивш СССР, които са загубили контакт помежду си. Писала по форуми, в това число и във форума на живеещата в България Татяна Мартиненко. Там и репортер на “Монитор” попадна на нейния призив за помощ.

Дори по оскъдните данни, с които разполагаше момичето, не беше трудно да открием баща й в малко градче от Югозапада. Самата Оля посрещна откритието и с радост, но и с уплаха.

40 години не са малък срок и през това време 70-годишният днес Митко е живял собствения си живот. Девет месеца след като край Архангелск проплакала Оля, в България на хиляди километри се родило момиченце, нейна сестра. Митко се оженил за 11-години по-млада от Нина българка, а през 1978 г. им се родило и момченце. Така в живота на Оля се появили почти виртуални сестра връстница и по-малко братче, но за тях разбрала след четири десетилетия.

От радост в първия момент рускинята поискала да полети едва ли не веднага в България. Така и не го направила от страх, че може да нарани баща си и неговото семейство.

“Не искам да причиня болка на хора, които вероятно не знаят за моето съществуване. Бих се радвала да разкажете за мен. Може моят баща да прочете тези редове и да реши да ми пише. Нека той да прецени. Напиши ми писмо, татко.” - обръща се към Митко руската му дъщеря. А докато чака поща, Оля рови в интернет с надежда да открие снимка на баща си, “обикаля” пред бащината си къща виртуално с Google Street View и се разхожда по улиците, по които вероятно всеки ден минава и Митко./БЛИЦ