Скандален българин в откриването на Америка

Беше в годините на зрелия социализъм. Вървяхме с баща ми по “Граф Игнатиев”. Като стигнахме Съюза на журналистите, той спря, вдигна глава и каза: “Днеска горе има другарски съд. Тези идиоти съдят един човек, който иска да докаже, че българин е участвал в откриването на Америка.”

Оттогава следя този крайно любопитен случай. За три десетилетия той остави диря, която малцина познават. Мина през водовъртеж от скандали, за да запечата свидетелства за българската душевност. Една историческа каша, забъркана от надут патриотизъм и политически инфантилизъм.

Името на

главния герой е

Алонсо де Охеда,

който според “подсъдимия” Иван Димитров е българинът Драган Охридски. “През лятото на 1942 г. - разказва той - като ученик в гимназията чух да се говори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф, племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф съобщава, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драган да Лихнида. Дневникът се намираше тогава у барон Фон Крамер, наследник на испанските херцози Галас. Още тогава Крамер установява, че Лихнида е древното име на Охрид.”

“Нямате представа какво желание ме обзе да проуча делото на Драган Охридски”, добавя Димитров.

С паисиевски ентусиазъм той заляга над историческите извори. Обикаля европейските библиотеки и архиви, прелиства вехти книги и ръкописи, превежда, сравнява, уточнява планина фактологичен материал. И заключава, че

нашенски крак

е сред първите,

стъпили

в Новия свят

Драган Стефанов Охридски, сочи Иван Димитров, е роден в неизвестна година край известното езеро. За да не стане жертва на “кръвния данък”, който набира момчета за Еничарския корпус, родителите му го пращат в Дубровник. Оттам през Венеция отива в Испания.

Христофор Колумб стъпва в Новия свят на 12 октомври 1492 г. Художник Диоскоро Пуебла

Тук местните започват да го наричат Алонсо де Охеда. “Името трябва да е било Алонсо де Охрида, но твърдото “р” с течение на времето е отпаднало, а името Алонсо в XV в. има две значения: разделен, отдалечен; драг, мил, тоест Драган”, обяснява изследователят Димитров.

Алонсо става паж в свитата на кастилския благородник дон Луис де ла Серда. “Пажът се учел на военно дело и стажувал при сеньора няколко години, докато стане рицар”, пише неговият биограф.

През 1482 г. избухва Гранадската война срещу маврите, в която Драган се сражава девет години. Винаги носел кожена торба с икона на Св. Богородица. Понеже Божията майка го закриляла в боевете,

българинът влиза

в хрониките като

Рицаря на Мадоната

“Драган Охридски - подчертава Димитров - се прочува като един от най-храбрите войни в Гранадската война, известен в цяла Испания като Рицаря на Мадоната. След завършването на войната той получава най-високата признателност за проявена храброст лично от кралица Изабела, която му окачва на врата гердан на храбростта и влиза в свитата й като доверено лице за специални поръчения.”

Такова поръчение е участието на Драган във втората експедиция на Христофор Колумб през 1493 г. Разделя се с него за неизплатена заплата и от 1499 до 1510 г. предприема четири самостоятелни плавания. Открива днешна Бразилия, Гвияните, Венецуела, Колумбия, Панама, Ямайка и други острови по крайбрежието.

Охридчанинът основава първите селища в Новия свят, вдига първите църкви и прави първите покръствания на местното население.

Заедно

с Хуан

де ла Коса

съставя

първата

карта на

света,

известна като Мапа Мунди. Иван Димитров попада на оригинала във Виена. “Намерих картата Мапа Мунди - свидетелства той, - начертана от Хуан де ла Коса с помощта на Алонсо де Охеда, върху която някои от островите и крайбрежните земи в Южна Америка, открити от него, носят български названия. Тази карта след това е била фалшифицирана.”

Иначе казано, антибългарски фактори са заличили нашия принос във Великите географски открития!

Още заслуги…

Само Драган Охридски е имал цивилизаторски манифест от римския папа и испанските крале. С него завладява повече територии от Колумб и налива основите на огромна океанска империя. Покръстител е на туземци. Бил е губернатор на днешна Венецуела и Колумбия.

Според проф. Джордж Припик Алонсо де Охеда и Драган Охридски са едно и също лице

Рицарят на Мадоната умира през 1515 г. Погребан е под прага на църквата в Санто Доминго на остров Еспаньола. “Нека всички да тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга си към родината!”, е последната воля на Драган Охридски.

Бомбата гръмва

със страшна сила

на 18 юни 1981 г.

Тогава във връзка с програмата “1300 години България” вестник “Литературен фронт” излиза със статията "Рицарят на Мадоната”. Тя е подписана от Иван Димитров и неговият съмишленик Иван Гатев.

“Чуждестранните изследователи се объркват, защото изхождат от гражданската му принадлежност. Драган Стефанов Охридски (Алонсо де Охеда) е испански поданик, ала в душата си той винаги е бил българин и е действал като българин”, категорични са двамата автори.

След това печатът е залят от публикации за славния мореплавател. “Наша родина”, “Български воин”, “Орбита”, “Труд”, “Земеделско знаме” поместват епизоди от невероятната му биография. “Транспортен глас” също отваря страниците си за неговите транспортни приключения.

“В един летен следобед на 1982 г. - разказва Петко Томов - висок и среброкос мъж донесе в редакцията на в. “Транспортен глас" статия и копие от стара карта на Южна Америка…

“Ето това е пътят

на Алонсо де Охеда”,

движи показалеца си Иван Димитров по мрежата от пунктири, разсичащи океана. После подхваща разказа за Драган, знаменития скиталец от Охрид, откривателя на нови светове.

Пътешествията на Алонсо де Охеда от 1499 г до 1510 г.

Пленен от тази екзотика, Томов предлага на Димитров да събере историята в книга. “След месец-два ръкописът бе готов - спомня си той. - Текстът се лееше плавно и тържествено. Пуснахме го във вестника като четиво с продължение и тиражът скочи с десетина хиляди.”

Издателствата хукват да искат текста за печат. От телевизията иде предложение за документален сериал.

От Ватикана ги канят на симпозиум. Кардинал Марио Луиджи Чапи лично благодари за осветляването на историческата истина.

Тъкмо ватиканската връзка обаче обръща нещата. Атентатът срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. ни е забъркал в покушението.

Сергей Антонов

е арестуван, тече

шумна кампания

срещу България

“Нямаме и никога не сме имали нещо общо със Светия престол!”, е позицията на нашите управници. А Драган Охридски е бил служител и на папата, носил е негов цивилизаторски манифест.

И ето, че пет столетия след неговата смърт се случва най-невероятното в невероятното му житие.

Пак Петко Томов свидетелства: “На един от поредните инструктажи на главните редактори в ЦК на партията водещият бе категоричен: “От днес темата за Алонсо де Охеда ще бъде табу!” и после с половин уста обясни, че така изисквали интересите на държавата.”

За да пресекат окончателно и безвъзвратно пъпната връв между Драган Охридски и Сергей Антонов, стратезите в ЦК нареждат проверка на етническата му принадлежност. Българин ли е наистина въпросното лице?

В своите “Спомени за прехода” проф. Драгомир Драганов пише:

“От посолството ни в Испания възложиха на Венци Димитров и моя милост (тогава и двамата работехме в Мадридския автономен университет) да проверим има ли истина в това твърдение. Ровихме се из документи, срещнахме се и с главния библиотекар на испанския Висш съвет за научни изследвания (аналог на нашия БАН) и доказахме в научна публикация, че това са пълни глупости.”

Междувременно заседава споменатият “другарски съд” над Иван Димитров. След бурни дебати Съюзът на журналистите му налага “порицание” и препоръка да се откаже от твърденията за българския произход на Алонсо де Охеда.

Димитров обаче се оказва корав, стиска зъби, запазва мълчание и след 10 ноември 1989 г. завежда реално дело срещу проф. Драгомир Драганов. Присъдата е 1000 лева обезщетение.

Съдия-изпълнителка

го спасява от

финансова разруха

“Добре, че се намери една свястна съдия-изпълнителка - пише осъденият, - която ме посъветва да подпиша съгласие, че обезщетението ще бъде удържано на равни вноски от заплатата ми в Университета. “Само не обяснявайте на какъв период от време ще бъдат вноските” - беше мъдрият й съвет.”

Драганов плаща една вноска от 50 лева и спира сребърния поток. “След няколко месеца в кабинета ми обаче се появява самият фалшификатор и започва да крещи:

“Няма ли да

си плащаш бе,

долен комунист”,

описва следващото събитие испанистът.

“Помолих колегата да излезе - продължава той - и когато останахме сами, хванах посетителя за реверите и му обещах, че ще му свия такива два шамара, че тутакси ще се напикае. Уплаши се и помоли да го пусна. Но като излезе, ревна из коридора (пълен със студенти): “Помощ, убиват ме!” И така крещя чак до изхода, любезно подбутван (и пощипван по задника) от наша милост.”

Важно е дали

българин има дял в

откриването на Америка

Версията за българските корени на Алонсо де Охеда не е само на Иван Димитров.

В монографията “Южнославянската имиграция в Америка” проф. Джордж Припик пише:

“Най-малката от южнославянските етнически групи в Америка са българите. Един клон от тях са македонците. Въпреки че те са последните, които мигрират от Балканите на Североамериканския континент, един от тях е сред моряците на Колумб, когато открива Америка през 1492 г. Неговото име е Драган. Той е родом от град Охрид, важен център на българската култура и религия, който сега се намира в Република Македония, Югославия.”

Равносметка на идиотизмите

Един човек се опитва да докаже, че българин е участвал в откриването на Америка. В хипотезата му има фантасмагории, но и историческа правда.

По патриотични съображения идеята е посрещната с овации. После по политически причини е отречена.

Поръчкова статия изкарва, че въпросното лице няма нищо общо с българщината. Авторът е изправен пред другарски съд.

Той от своя страна съди своя отрицател. Когато отива да го попита защо не изпълнява съдебното решение, е изпратен с пощипвания по задника.

Чисто българска комедия!

Докато се развиваше във времето и пространството, скопските историци прилапаха Драган Охридски. Обявиха го за чистокръвен македонец заедно с Исус Христос, Михаил Горбачов, Майкъл Джексън и други планетарни знаменитости.

“Македонецот Драган од Охрид еден од екипажот на експедициjата на Кристофер Колумбо”, разгласиха медиите на комшиите.

“Халал да им е!”, ще кажем ние./ 24 часа