Само ние го имаме: Българският феномен, който лекува болести и носи изцеление! 

 
 
 
Реликви от Христовия кръст са пръснати по широкия свят. Споменът за светинята е съхранен и у нас. С особена сила, защото само ние имаме Кръстова гора. 

Този феномен издига клони към небето близо до родопското село Борово. Според библейските историци Исус е прикован на разпятие от борово дърво. 

Римляните обръщат цели гори в инструмент за мъчителна смърт. Само по време на обсадата на Ерусалим през 66–70 г. дневно са разпъвани около 500 жертви. 

Светият кръст е наричан още Честен и Животворен. Именуват го също Кръст Господен, Кръст на истината и Дърво на живота. Символ е на победата на Христос над Сатаната. Като символика, сменя рибата на ранните християни. 

След целувката на Юда в Гетсиманската градина Исус е осъден по "кратката процедура". Така, както днес съдят апашите. За 24 часа неговото дело минава през пет инстанции. Пилат си измива ръцете и Спасителят тръгва към Голгота. Разпнат е между двама разбойници. 

Константин Велики първи се сеща за реликвите около сакралната смърт. Императорът легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига в Йерусалим през 326 г. Вижда, че над Гроба господен е вдигнат езически храм. 

 
Елена нарежда да съборят поруганието. После сочи на работниците да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на Исус и кои са на разбойниците? 

Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака. Така е идентифициран Животворният кръст. 

Той е нарязан на парчета, някои остават в Йерусалим, основното е пренесено в Константинопол. След превземането на града от османските турци реликвата влиза в султанската съкровищница. 

Легендата гласи, че руският цар пратил богати дарове на падишаха. Заръчал на хората си: "Като поиска и той да ви даде подаръци за мене, кажете му, че вашият цар не желае нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви. " 

 
Султанът харизал на царя реликвата. "Що си сторил? – рекла майка му. – Знаеш ли, че този кръст крепеше твоята власт и сила. Веднага пусни потеря подир московците и го върни! " 

Главата на империята послушал майка си, но преследвачите останали с празни ръце. Московците потънали в дебрите на Родопа планина и станали неоткриваеми. Тук изкачили днешния връх Кръстов, където имало български манастир. Дали на монасите Христовата светиня да я съхраняват докато мине бедата. 

Скоро обаче манастирът бил бастисан от турците. Огън и сеч сринали Божията обител. Преди да се разбягат черноризците успели да скрият реликвата в подземен тайник. Така е поставено началото на тукашния култ към Честния кръст. 

Родопският Паисий наричат атонския йеромонах Григорий, който пристига през 1838 г. Отчето е с изключителни заслуги за пробуждането на Родопския ислямизиран край. Открива духовни огнища, които сеят просвета. 

Историчката на Кръстова гора Мария Манолова пише: "В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи "Кръстогорие" или "Кръстата гора". Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от Честния кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят! " 

 
"Този факт – аргументира се тя – е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски. " 

Йордан Стойчев е родом от село Ковачевица. Йорданчо, както му викат, бил странник. Бягал от светския живот, имал видения. През 1933 г. пристига в Борово. 

Една нощ прекарва в бдение на връх Кръстов. Там звездите му разказват историята на землището. За Кръста Господен, скрит в разрушения манастир. Небесен глас му заръчва да вдигне висок кръст на същото място. 

Йорданчо се среща с цар Борис III. Докато му разказва преживяното влиза офицер, който също "не е от мира сего". На него му било обяснено как точно трябва да изглежда новият кръст. Решено е да се изработи 66-килограмова метална отливка. 

На 1 май 1936 г. разпятието е осветено на източното възвишение на върха. "В края на водосвета – описва ритуала Манолова – на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. " 

В годините на зрелия социализъм Кръстова гора е част от ловното стопанство "Кормисош". В района Тодор Живков стреля по едър дивеч. Не взема на мушка обаче кръста на Йорданчо, защото Първият беше православен комунист. 

Сега Кръстова гора е култов комплекс от църкви, параклиси и монашески килии. Поклонниците влизат през арка, палят свещи, целуват икони, казват молитви. Извършват и други ритуали. На Кръстовден най-ревностните вярващи пренощуват на тази осветена земя. Както приснопаметният Йорданчо. 

 
Каквото сънуват, това ще им се случи, казва поверието. Денем събират камъчета, които наподобяват Христовия кръст. 

Светият синод вижда в гората "окултизъм". Това е най-опасната дума за ортодоксалните богослови. Кръстова гора е свидетелство за разминаването между Българската православна църква и миряните. Догматиката проповядва едно, народът скланя глава пред друго. Чернокапците не могат да го приобщят към себе си. 

Богословите в Светия синод не признават Преподобна Стойна и Ванга. Двете незрящи пророчици били "врачки", отсъждат ония с дебелите заплати от свещоливниците. Хората обаче ги имат за светици. 
Същият е случаят с Кръстова гора, между клоните на която синодалните старци съзират да се провира злото. В "Църковен вестник" излезе статията "Кръстова гора – предизвикателство и мисия", където четем: 

"На Кръстова гора окултизмът се опитва да дели мегдан с Православието. Нашата Църква е призвана всеки път да удържа победата в този вечен двубой. Защото на това място тя е неоспорваният център чрез храмовете и литургията, докато окултистките практики са периферни. И още, защото тя е въоръжена с непобедимото оръжие на Светия Кръст. "