Рядко заболяване на човешкия мозък, което превръща лицата на хората в „чудовища“ 

 
 
58-годишен мъж от Съединените щати, който работи в катедрата по психология на мозъчните науки в Дартмутския колеж, вижда света малко по-различно. 

В главата му „хардуерът за четене на лица“ превръща човешките лица в нещо, което изглежда чудовищно, пише Science Alert 

Диагностициран с рядко неврологично заболяване, наречено прозопометаморфопсия или PMO, пациентът дава възможност на изследователите да разберат по-добре как зрителните системи на хората обработват идентифициращите характеристики и как например те идентифицират приятел от враг. 

Повече от две години и половина, преди да бъде отведен за лечение в Дартмут, мъжът с рядкото разстройство наблюдавал лицата на хората около себе си, изглеждащи като "гротескни карикатури". Както казва, видял бразди по челата, бузите и брадичките на хората, а очите и устата им били „разтеглени“. 

Този човек в крайна сметка свикна с „странните маски“, които умът му приписваше на хората, които срещаше. 

Той все още можеше да разпознава хората и колкото и ужасяващи да бяха гледките, той беше наясно, че подобни изображения са далеч от реалността. 

Пациентът не винаги е имал такива "видения". Лекарите смятат, че може би неговата история на биполярно разстройство или посттравматично стресово разстройство има нещо общо с разстройството. 

Лекарите прегледаха и сериозната му травма на главата, която получи в началото на 40-те години и му остави някаква травма. Някои смятат, че странните прояви се дължат на токсичната доза въглероден оксид, който е вдишвал четири месеца преди да се сблъска за първи път с изкривените лица на роднините си. 

След като психолозите от Dartmouth College Антонио Мело, Даниел Стърн, Кристоф Бужарски и Брад Дашин проведоха серия от тестове, им стана ясно, че техният субект не е изпитал PMO разстройство по напълно типичен начин. 

Това състояние може да се прояви по много начини, превръщайки хората в демони и дракони, с изпъкнали челюсти и бузи, сплескани носове или разширени очи и т. н. 

„В други проучвания на това състояние пациентите с PMO не могат да преценят колко точно визуализацията на техните изкривявания представя това, което виждат, тъй като самата визуализация също показва лице“, казва Мело, водещ автор на казуса. 

В този случай изследователите предоставиха снимки на пациенти доброволци и те успяха да проучат подробните сравнения на изображенията. Между другото, прозопометаморфопсия се смяташе за форма на слепота. Ясно е обаче, че това не е непременно така.