Руското селце, в което ще умрете за 60 секунди

Сибирското селце Оймякон със сигурност има основание да кандидатства за званието „Най-студено населено място на Земята“. Разположено само на няколкостотин километра от Северния полюс, най-ниската измерена температура в това населено място е -71°С. Прекалено е студено, за да се отглеждат плодове и зеленчуци, затова местните оцеляват на конско месо, домашно мляко, лов на елени и риболов. Средната температура през зимата е -40 градуса и ако сте достатъчно неразумни да излезете навън без да сте добре облечени, студът ще ви убие до една минута!

Между 500 и 800 души наричат Оймякон свой дом. Трудно е дори да си представим как тези хора успяват да преживяват в такива нечовешки условия. Селото напомня за тъмен период от руската история, тъй като е разположено в района, наречен „Пръстенът на Сталин“, където политическите затворници бивали заточвани, за да умрат.

През зимните месеци нощта понякога трае по 21 часа! Въпреки това местните правят всичко възможно, за да живеят относително нормално. В селото има училище, където учебните занятия се отменят само ако температурите паднат под -52 градуса.

Вътрешната канализация е нещо ново за сибирското селце. В училището за пръв път са били изградени тоалетни едва през 2008 година. В тези метеорологични условия техниката е на практика безполезна – телефоните нямат обхват, а превозните средства много рядко палят. Мастилото от химикалите замръзва за секунди, батериите се изтощават изключително бързо, а тръбите замръзват за часове, освен ако няма специална апаратура, която да ги затопля денонощно. Няма много снимки на Оймякон, защото камерите спират да работят, а фотографските ленти се чупят.

Сибирското селце Оймякон със сигурност има основание да кандидатства за званието „Най-студено населено място на Земята“. Разположено само на няколкостотин километра от Северния полюс, най-ниската измерена температура в това населено място е -71°С. Прекалено е студено, за да се отглеждат плодове и зеленчуци, затова местните оцеляват на конско месо, домашно мляко, лов на елени и риболов. Средната температура през зимата е -40 градуса и ако сте достатъчно неразумни да излезете навън без да сте добре облечени, студът ще ви убие до една минута!

Между 500 и 800 души наричат Оймякон свой дом. Трудно е дори да си представим как тези хора успяват да преживяват в такива нечовешки условия. Селото напомня за тъмен период от руската история, тъй като е разположено в района, наречен „Пръстенът на Сталин“, където политическите затворници бивали заточвани, за да умрат.

През зимните месеци нощта понякога трае по 21 часа! Въпреки това местните правят всичко възможно, за да живеят относително нормално. В селото има училище, където учебните занятия се отменят само ако температурите паднат под -52 градуса.

Вътрешната канализация е нещо ново за сибирското селце. В училището за пръв път са били изградени тоалетни едва през 2008 година. В тези метеорологични условия техниката е на практика безполезна – телефоните нямат обхват, а превозните средства много рядко палят. Мастилото от химикалите замръзва за секунди, батериите се изтощават изключително бързо, а тръбите замръзват за часове, освен ако няма специална апаратура, която да ги затопля денонощно. Няма много снимки на Оймякон, защото камерите спират да работят, а фотографските ленти се чупят.

Погребенията също са почти невъзможни. Земята постоянно е замръзнала и затова изкопаването на гроб изисква изключително много усилия. На мястото, където ще бъде гробът, се палят големи огньове, за да може почвата да омекне и да се разкопае по-лесно. Преди гробът да е изкопан, земята отново замръзва и затова се пали още един огън, и пак се копае, и пак се пали… Целият процес може да отнеме няколко дни.

Дори след поставянето на покойника, земята продължава да замръзва и да се размразява, което означава, че почвата постоянно се напуква и надига, и само след няколко години ковчезите отново се появяват на повърхността. В един момент местните следвали тибетските погребални обичаи и оставяли мъртвите по дърветата, където ставали плячка на дивите животни. Руското правителство обаче забранило тази практика.

Странно, но основният отрасъл в Оймякон е туризмът и най-вече плуването в местността. Не само туристите приемат като предизвикателство да се цопнат в ледените сибирски води, но и местните хора често влизат в езерото заедно с жените и децата, тъй като според тях така се предпазват от болести. Тези, които са се къпали в тези води, казват че не студената вода е големият проблем, а шокът, който преживява тялото им след като излязат обратно на студа.

Местните също така водят туристите по местата за риболов, в горите, където ловуват елени, както и в „горещите минерални бани“. Но сме сигурни, че за тези хора „горещ“ означава -10 градуса. /div.bg