Росен Райчев-Rossin, който единствен в света рисува всички US президенти от XIX до XXI век
„Ако трябва да формулирам това, което съм направил, всичко се свежда до едно вечно „недоволство“ от себе си... По-скоро е усещане, че може и повече, че може и нещо, което не е правено до момента“, споделя Росен.
Нaй-успешният български художник в САЩ единствен в света е събрал на 3 мащабни платна всички американски президенти от XIX до XXI век. В над 800 живописни портрета, изваяни за 23 години с фотографска точност на детайлите, Росен Райчев, с творчески псевдоним Rossin, представя много от влиятелните личности на нашето време.
Росен дава интервю за BG VOICE от ателието си в Атланта, където американски продуцент снима пълнометражен филм за него. Горд е, че съдружник в лентата е 19-годишната му креативна дъщеря Савана.
Семейство BG лютиери от Чикаго прославя родните струнни инструменти в САЩ
Приказката на Rossin започва от Русе, където едно 9-годишно момче мечтае да рисува портрети. Роден е на 23 март 1964 г. с майка библиотекарка и баща електротехник.
Още на 6 – 7 години единственото нещо, което иска да прави, е да рисува портрети, и тази страст го държи вече 56 години. Ликовете на възрожденците от Русе го привличат като магнит.
Деветгодишен, той научава, че русенският художник Кирил Станчев има частна школа за кандидат-студенти за Художествената академия. Помни как в един мразовит февруарски ден обикаля из града, потънал в преспи, и пита от човек на човек къде живее учителят Бай Киро.
„Кирил Станчев ме изгледа изненадан отгоре до долу, но не ме върна, каза: „Бягай да си донесеш рисунките“. Учителят се чуди какво да прави с това хлапе и му дава по-леки задачи. Росен обаче ги завършва бързо и заедно с големите рисува модели. „Такъв съм и досега: имам ли цел, тръгвам към нея. Сам. И да не успея, важното е, че съм опитал“, споделя художникът.
В Художествената гимназия в София една среща в XII клас бележи съдбата му. Пак е февруари и на рожден ден на позната Росен й подарява портрет, нарисуван от него. Съученичка на рожденичката е силно впечатлена. На другия ден я среща на стълбите в училището и й предлага да нарисува и неин портрет. „Ще попитам мама“, казва Десислава.
„Същата Десислава тези дни разговаря с Вас по повод на интервюто – смее се Росен. – Тук тя вече е Ава, стана моя муза, вдъхновение, пръв приятел, майка на двете ми деца... всичко. И ето, 40 години по-късно е до мен. “
Талантливият Росен се класира сред първите приети за „Живопис“ в Художествената академия, в класа на Светлин Русев. Там той
трупа опит в уникалния си портретен стил
– впечатляващ фотореализъм. Двегодишната му казарма минава в рисуване на батални сюжети.
След завършването му на академията през 1990 г. двамата с Ава се женят.
Тогава отварят границите и това е добре дошло за тях. „Още от онези години имах желание да емигрирам, тясно ми беше не само в България, но и в Европа, и Ава мислеше като мен“, споделя художникът.
През същата 1990-а в София идва японски меценат, харесва работата на Росен и от 1991-ва до 1996-а всяка година двамата с Ава пътуват до Япония за по 4 – 6 месеца. „Там нарисувах 150 портрета, обикалях страната и се научих как да менажирам изкуството си“, спомня си Росен.
Докато прави самостоятелни изложби във Франция, Англия, Германия и Белгия, през цялото време с Ава „ментално“ са в Америка, прекосяват океана за поръчки. Физически се преместват в САЩ през 2001-ва, когато той получава покана от Карън Хъдсън, агент на художници.
Двамата с Ава пристигат в Атланта при Карън, с малкия си син Майкъл, тогава на около 2 години. Отново се намесва Съдбата: китайски художник, на когото Карън е агент, се е самоубил, след като разбрал, че е болен от рак, и тя прехвърля на Росен неговите поръчки. „Това ми даде летящ старт да си стъпя на краката финансово“, споделя той.
Поръчките се увеличават – на президенти на университети, съдии, СЕО на компании – за портрети за офиси и учебни заведения. През първото десетилетие на новия век
той създава колекцията от мащабни портрети American Royalty
– на Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Одри Хепбърн, Джаки Кенеди и бейзболната легенда Бейб Рут.
Семейството се връща в България да чака одобряването на молбата за перманентна виза. „Беше 11 септември 2001-ва, приятелка ни звънна: „Включете CNN“. Гледахме шокирани атаките на Световния търговски център и си казахме: край, сега ще затворят границите, няма да се уредят скоро визите ни.
Няколко дни по-късно получих имейл от адвоката: „Господин Райчев, добре дошли в Съединените щати, молбата Ви е одобрена“... Печатът беше от 12 септември 2001-ва, а службите работеха! Това оставя в теб постоянна нотка на уважение към тази страна“, вълнува се той.
Адвокатът, който му помага в началото, е партньор в една от най-престижните кантори в Атланта, заедно с Грифин Бел, бивш главен прокурор на САЩ при президента Джими Картър. Бел остава много доволен от портрета, който му рисува Росен. В офиса му художникът вижда много снимки на президента Джордж Буш-старши и съпругата му Барбара и разбира, че са приятели.
Росен с милионера и филантроп от Тексас Хари Патерсън пред картината „XX век“
Хрумва му щура идея: да нарисува портрет на двамата президенти Буш – баща и син, който Бел да подари на приятелите си, срещу което да заплати на Росен символичната сума от... един долар.
Съдия Бел и семейство Буш са във възторг от портрета,
а Росен получава благодарствено писмо от президентското семейство. Гостува им в Тексас на 28 февруари 2003 г. „Представяте ли си, само година и половина преди това бях емигрант, борещ се да остане в страната, е вече седях в кабинета на бившия президент на Съединените щати и половин час си говорехме на най-различни теми! “, вълнува се Росен.
На срещата той предвидливо носи в тубус руло със свой проект – картина 1, 20 м на 70 см, озаглавена „ХХ век“ или „Среща във времето“, с нарисувани всичките 18 президенти на миналия век. Буш-старши и Барбара харесват картината, предлагат му да я направи мащабна.
Rossin с президента Буш-старши и неговата съпруга Барбара Буш, пред портрета на двамата Буш – баща и син, който му отваря вратите към президентската институция
Композицията е разгърната на огромно платно 10 на 4 м. Росен я рисува на стена във физкултурния салон на голямо частно училище в Атланта. Сам прави сглобяема рамка и грундира платното. Довършва я близо година, покрай другите поръчки, през 2004-а.
След като „гастролира“ в зали в Атланта, последните 12 години творбата е в Booth Western Art Museum в Картърсвил, близо до Атланта. Там я вижда тексаският милионер Хари Патерсън.
Той е развълнуван от картината, а Rossin, окрилен, рисува и всички 23-ма американски президенти на XIX век, както и 3-мата известни дотогава президенти на XXI век. Тези от XIX век са на още по-мащабно платно – 12 на 4 м.
И трите платна са откупени от Хари Патерсън. На недовършената картина „XXI век“ – близо 19 на 4 м, Rossin добавя и президента Джо Байдън след избирането му през 2021 г. „Надявам се този проект някой да довърши след мен“, казва художникът.
Сега 3-те платна са в Booth Western Art Museum, но за нещастие Хари Патерсън умира по време на COVID вълната. „Той искаше да направи голям президентски музей в Тексас, но наследниците му нямат неговата визия. Вярвам обаче, че картините ще заживеят свой живот“, споделя Росeн.
Славата на Rossin се е пренесла и на Уолстрийт, като рисува 2 портрета на самия собственик на легендарната борса – Джеф Спрекър. Той живее в Атланта, в същия квартал, където е Росен. Портретът на Спрекър, заедно с този на последния CEO, е в офиса на Борда на директорите на Уолстрийт.
За българина най-ценно си остава включването на цели 4 негови платна в най-престижната Национална портретна галерия на института „Смитсониън“, близо до Белия дом.
Rossin с Андрю Янг, дясната ръка и съратник на Мартин Лутър Кинг, пред портрети на българина
Там са портретите му на Морган Фрийман, на Андрю Янг, дясната ръка и съратник на Мартин Лутър Кинг, посланик на САЩ в Обединените нации, където Rossin също прави изложба в централата в Женева през 2016-а. А също и на най-голямата американска поетеса на XX век Мая Анджелоу, както и на бейзболната легенда Ханк Аарон.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.