Родители, прочетете това! Ново заболяване, все по-разпространено сред нашите деца: Дигитален аутизъм

 
 
Дигиталният аутизъм е състояние на развитие при деца, което възниква поради зависимост от екрани и се проявява чрез затруднения в общуването, повтарящи се и стереотипни действия, но за разлика от „класическия“ аутизъм, който е постоянно разстройство, дете с тази форма може да се върне към нормално развитие път. 

Дигиталният аутизъм или скрийнизъм може просто да се обясни като пристрастяване към всякакъв вид екран – мобилни телефони, телевизия, компютри, таблети, казва Ивана Билич, психологът от „Психиатричната болница за деца и младежи“ в Загреб. Тя допълва, че нарушенията се проявяват до третата година от живота на детето. 

„Знаем, че причината за дигиталния аутизъм е прекомерното използване на екрани и няма строго начало на разстройството в ранна възраст. „Преди да се развие пристрастяване към екрана, мозъкът на детето редовно се свръхстимулира от използването на екрана и това причинява стрес в мозъка“, обяснява тя. 

Симптоми при деца 
„Класическият“ аутизъм е разстройство на неврологичното развитие и е постоянно състояние при човек, чието функциониране може да бъде подобрено чрез различни терапевтични интервенции. 

„Причината му е неизвестна, така че не може да се говори за вроден аутизъм. „Започва в ранна детска възраст и се проявява чрез трудности в общуването и социалното функциониране, повтарящи се и стереотипни модели на поведение, ригидност в мисленето, наличие на специфични интереси“, казва Билич. 

Образователният рехабилитатор Йелена Петранович, работеща в детската градина „Пиерина Вербанац“ в Лабин, обяснява, че „класическият“ аутизъм не е „лечим“ за разлика от дигиталния аутизъм, който е от обратим тип, т. е. възможно е детето да се върне към правилен ход на развитие с адекватни интервенции, ако се реагира навреме. 

„Симптоматично е, че дете с дигитален аутизъм се държи така, сякаш принадлежи към аутистичния спектър, тоест има слабо или никакво развити говорни и комуникативни умения – не отговаря на името си, не прави зрителен контакт, дори не комуникира нуждите му невербално“, обяснява тя. 

Петранович казва, че дори речта да е развита, това са най-вече така наречените сценарии или ехолалия, т. е. нефункционално повторение на текстове от анимационни филми или игри. 

„Детето често се изолира и не общува с други деца, защото няма развити социални умения, а самата игра е недоразвита. 

Той не използва играчките функционално, а изключително за изследователски цели - хвърля играчки или например просто върти колелата на кола играчка, без да я кара. В допълнение, детето има слабо развито и разсеяно внимание, а може би и някои форми на агресивно поведение поради невъзможността да изрази собствените си нужди и намалена емоционална регулация поради зависимия модел на поведение. 

Последици, ако състоянието не се лекува 
Ако родителите разпознаят симптомите на дигитален аутизъм при детето си, Билич казва, че могат да се свържат с компетентен педиатър или професионалната служба на детската градина/училище, които ще ги посъветват и евентуално ще ги насочат към допълнителни прегледи или терапевтични процедури. 

Тя съветва в този случай детето да не използва всички екрани и да бъде последователно в изпълнението на решението колко и кога има право да ги използва. Също така е полезно за тях да демонстрират със собствен пример кога и колко е подходящо да използват технологиите. 

Петранович добавя, че логопедичните и рехабилитационните лечения са се доказали като ефективни методи - време на работа, ABA терапия, включване на деца в детска градина, ако не са я посещавали, както и различни други спортни или социални дейности. Той обяснява, че терапиите са успешни, ако има навременна реакция и ако родителите съдействат на професионалистите. 

„Терапиите нямат ефект, ако детето продължава да стои пред екраните у дома и родителите като цяло не спазват инструкциите и съветите на специалистите“, допълва тя. 

Петранович също така описва случай с момче, което е било изложено на мобилни телефони и таблети от шестмесечна възраст. 

„Въпреки че имаше изключително весел характер, той не общуваше с други деца, изобщо не си играеше с играчки и имаше много слабо развити говорни и езикови способности. Родителите реагирали, когато тригодишното тогава дете, което било пред мобилния телефон в изключително опасна ситуация, не вдигнало поглед от екрана. Те се обърнаха към експерти и напълно премахнаха екраните. „След две години логопедична и рехабилитационна терапия, детето е възприело напълно правилните модели на развитие“, описва Петранович. 

Тя допълни, че това е пример за родители, които не са осъзнали реално вредното въздействие на екрана и са реагирали навреме. 

Последици от излагане на екрани 
Билич казва, че в ежедневната си работа може да забележи почти всеки ден как децата прекарват все повече време на мобилни телефони и интернет, но също и на всички други екрани. 

„В сравнение с предишни години ми се струва, че времето е по-дълго“, казва тя и добавя, че последиците от излагането на екрани са затруднения в ученето и паметта, вниманието, съня, поведенчески разстройства (бурни реакции, агресия, по-ниска толерантност към фрустрация ) и нарушения в регулацията на емоциите. 

„На практика трудностите с вниманието и концентрацията, графомоторните умения и нечетливият почерк, трудностите в отношенията с връстниците, семейното функциониране, агресивните изблици и дори депресивните и тревожни разстройства са все по-чести в практиката, както при по-малките, така и при по-големите деца“, обяснява Билич. 

Превод по чужди медии